Сквален
| Сквален | |
| Имена | |
| По IUPAC: 2,6,10,15,19,23-хексаметилтетракоза-2,6,10,14,18,22-хексен |
|
| Други: Сквален |
|
| Идентификатори | |
| CAS номер: | 111-02-4 |
| ChemSpider: | 4444065 |
| UN номер: | 7QWM220FJH |
| PubChem: | 5280370 |
| RTECS: | XB6010000 |
| MeSH: | Squalene |
| ChEBI: | CHEBI:15440 |
| Beilstein: | 1728919 |
| 3DMet: | B00166 |
| Jmol-3D: | 3D структура |
|
|
|
|
| Свойства | |
| Формула: | C30H50 |
| Моларна маса: | 410.72 g/mol |
| Външен вид: | Светложълта полупрозрачна течност |
| Плътност: | 0.858 g/cm3 |
| Точка на топене: | -75 °C |
| Точка на кипене: | 285 °C |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25°C, 100 kPa), освен където е указано друго. |
|
Скваленът е естествено органично съединение, получавано с търговска цел, предимно от масло от черен дроб на акула, но се използват и растителни източници (главно растителни масла) от семена на щир, оризови трици, пшеничен зародиш и маслини. Всички растения и животни произвеждат сквален, включително и хората. Скваленът е предложен като важна част от средиземноморската диета, тъй като може да бъде хемопревантативно вещество, което защитава хората от рак.[1][2]
Скваленът е въглеводород и една тритерпен и е естествен и есенциален компонент от синтеза на холестерол, стероидни хормони и витамин D в човешкото тяло.[3] Скваленът се използва в козметиката, а от по-скоро и като имунологичен адювант във ваксините.
Стероиден синтез[редактиране]
Скваленът е биохимичен предшественик на цялото семейство на стероидите. [5] Окисляването (чрез ензима сквален монооксигеназа) на една от терминалните двойни връзки на сквалена дава, 2,3-сквален оксид, който претърпява на ензим-катализирана циклизация, за да се получи ланостерол, който е изходен за синтеза на холестерол и други стероиди.
Източници[редактиране]
- ↑ Squalene: potential chemopreventive agent. // Expert Opinion on Investigational Drugs 9 (8). 2000. DOI:10.1517/13543784.9.8.1841. с. 1841–8.
- ↑ Olives and olive oil in cancer prevention. // European Journal of Cancer Prevention 13 (4). 2004. DOI:10.1097/01.cej.0000130221.19480.7e. с. 319–26.
- ↑ http://www.rpi.edu/dept/bcbp/molbiochem/MBWeb/mb2/part1/cholesterol.htm#prenyl