Славянизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Славянизация се нарича процесът на приемане на славянския език на местата в Европа, където славяните се заселват при своята миграция през VI-VII в., и последвалото асимилиране на част от местното население.

След като славяните се заселват на Балканите, те заварват многобройно християнизирано византийско население. В източните част на полуострова това са траките, а в западната - илирите. По-голямата част от тях в градските центрове вече са романизирани или елинизирани, но част от тях по селата в планинските региони все още пазят своята самобитност. Районът е заселен през 6-те века на имперско управление от римски и гръцки колонисти.

Славянизацията не представлява пълно пославянчване, тъй като се осъществява чрез смесени бракове, а децата от тях възприемат смесени трако-славянски културни черти. Тракийкият език по наблюдения на учените бил говорен по българските земи до 6 век и оставя някои думи и топоними в славянския български език. Характерен остатък от тракийският език е например така нареченото слято говорене. Българските имена Бото, Дако, Гето, Нено и други също призхождт от траките. По-късно по-голямата част от завареното население постепенно се славянизира с въвеждането на славянския език за църковен и за официален в Първото българско царство и славянските държавици в Западните балкани през 8 и 9 век.

Източници[редактиране | edit source]

  • История на България, томове 1 и 2, БАН, 1979 и 1982 г.
  • Византия политическа история, Димитър Ангелов, Издателство "Идея", 1994 г., стр. 34