Сливоглав александър
| Сливоглав александър | ||||||||||||||||||||||
.jpg) ♂ Сливоглав александър | ||||||||||||||||||||||
.jpg) ♀ Сливоглав александър | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1766 | ||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Сливоглав александър в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Сливоглавият александър (Psittacula cyanocephala) е вид папагал, ендемичен за Индийския субконтинент. Живее на ята, като мъжките имат розово-лилава глава, а женските – сива. Летят бързо с резки завои, озвучавани с характерни за вида звуци.
Географско разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]
Сливоглавият александър е горска птица. Среща се от подножията на Хималаите на север до Шри Ланка на юг. Не обитава сухите региони на Западна Индия.[2] Понякога птици от вида се отглеждат като домашни любимци, а избягали екземпляри са регистрирани в Ню Йорк,[3] Флорида[4] и на места в Близкия изток.[5]
Физическо описание[редактиране | редактиране на кода]
Сливоглавият александър има преобладаващо зелено оперение и обща дължина на тялото до около 33 cm, от която опашката е около 22 cm.
Мъжкият има червено оперение на главата, което на темето, тила и бузите стига до лилаво-сини нюанси. Под тила има тясна „яка“ от черни пера с меднозелено под тила и черна ивичка на брадата, която стига до долната част на клюна. На раменете има червено петно, а задницата и опашката са синкаво-зелени, с бяло по края на опашката. Горната част на клюна е оранжево-жълта, а долната – тъмна на цвят.
Женската има еднообразна синкаво-сива глава и „яката“ в черно и меднозелено при нея е жълта. Горната част на клюна е царевично жълта, на брадата си няма черна ивица, нито червено петно на раменете.
Недостигналите полова зрялост индивиди имат зелени глави и двете части на клюна им са жълтеникави. Тъмното оцветяване на главата се получава при смяната на оперението след първата година.[2][6][7]
Някои автори смятат, че видът има два подвида: номиналният подвид, обитаващ Индийския полуостров,[8] и подвидът P. c. bengalensis, чиято популация обитава подстъпите на Хималаите. Основание за това подвидово разделение е цветът на главата при мъжките, която при bengalensis е по-силно червена и по-слабо синя.[2] При по-нови изследвания видът е разглеждан като монотипичен.[6]
Различната окраска на главата и бялото окончание на опашката отличават този вид от подобния му Psittacula roseate, при който петното на рамото е червеникаво-кафяво, а по-късата опашка има в края си жълта ивица.[6]
Поведение[редактиране | редактиране на кода]
Сливоглавият александър е общителна и шумна птица, издаваща разнообразни хрипливи звуци. При полет е бърза и често прави резки завои и усуквания. Придвижвания извършва основно във връзка с търсене на плодове и цветове, от които се състои менюто на вида. Храни се и със зърна, с месестите венчелистчета на цветя като Salmalia и Butea, понякога напада селскостопански площи и овощни градини.
В Индия размножителният сезон на вида трае основно от декември до април, и от юли до август – в Шри Ланка. Ритуалът по ухажване включва търкане на човките и хранене на партньора.[9] Видът гнезди в дупки, издълбани от двойката в дървесни хралупи. Женската снася 4 – 6 бели на цвят яйца и се грижи сама за измътването и изхранването на малките. Птиците от този вид спят на ята. В плен могат да бъдат научени да имитират бибиткане и кратки свирукания, но не и човешка реч.[2]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Малко ято птици от вида в Керала. Една двойка се хранят взаимно като част от ритуала по ухажване -
Женска в убежището за диви животни Kawal -
Мъжки индивид се храни с Ficus benghalensis в Хайдарабад, Индия -
Издавани от вида звуци
_in_Kawal_WS,_AP_W_IMG_1590.jpg)
_feeding_on_Ficus_benghalensis_W_IMG_4308.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Psittacula cyanocephala (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
- ↑ а б в г Ali, S & SD Ripley. Handbook of the birds of India and Pakistan. Volume 3. 2. New Delhi, Oxford University Press. с. 178 – 181.
- ↑ Bull, John. Exotic Birds in the New York City Area // The Wilson Bulletin 85 (4). 1973. с. 501 – 505.
- ↑ Distribution, population status, and documentation of exotic parrots in Broward County, Florida // Florida Field Naturalist 30 (4). 2002. с. 111 – 131. Архивиран от оригинала на 2014-08-26. Посетен на 2013-04-24.
- ↑ Porter, R Simon Aspinall. Birds of the Middle East. A&C Black, 2010. с. 10.
- ↑ а б в Rasmussen PC & JC Anderton. Birds of South Asia. The Ripley Guide. Volume 2. Washington DC and Barcelona, Smithsonian Institution and Lynx Edicions, 2005. с. 219 – 220.
- ↑ Blanford WT. The Fauna of British India, Including Ceylon and Burma. Birds. Volume 3. London, Taylor and Francis, 1895. с. 251 – 252.
- ↑ Whistler, Hugh & NB Kinnear. The Vernay Scientific Survey of the Eastern Ghats (Ornithological Section) // Journal of the Bombay Natural History Society 37 (4). 1935. с. 751 – 763.
- ↑ Tiwari, NK. The mating of the Blossom-headed Paroquet (Psittacula cyanocephala) // J. Bombay Nat. Hist. Soc. 34 (1). 1930. с. 254 – 255.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Plum-headed Parakeet в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |