Смилец (Област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Смилец (Област Силистра).

Смилец
Kmetstvo-Smilets.jpg
Сградата на кметството в Смилец
България
Red pog.png
Смилец
Област Пазарджик
Red pog.png
Смилец
Общи данни
Население 294 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 271 (НСИ)
Землище 34,1 km²
Надм. височина 231 m
Пощ. код 4531
Тел. код 035393
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 67516
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Стрелча
Иван Евстатиев
(независим)

Смилец е село в Южна България. То се намира в община Стрелча, Област Пазарджик.

География[редактиране | edit source]

Село Смилец попада в южната част на селищна система на Стрелча. Намира се в нископланинския район на Средна гора. Село Смилец е с дълголетна история, която преминава през вековете, за да достигне до нас и продължи своя път към бъдещето. Неговите корени датират още от времето на траките. Повече от 15 могили са открити в землището му. Настаняването на римляните по тези земи датира от II в. пр.н.е., а от VII в. започва трайно заселване със славяни. Село Смилец не остава незасегнато от набезите на османските турци. Будното средногорско село е опожарявано два пъти и отново възкръсва за живот. Израз на всеотдайността към родния край е и хайдушкото движение. Жителите ерелийци - непреклонни и жертвоготовни родолюбци - активно участват в Априлската епопея от 1876 г. Смилец дава своя принос и за войните за национално обединение. Много бежанци от Македония и Одринско намират убежище и свой дом в китното средногорско село. Установяват се тук и стават основоположници на част от днешните родове. Името на селото писмено се споменава в сборника "Античен рапорт на българските книги и периодични издания 1806 - 1878 г.", съставен от Маньо Стоянов. Първото име на селото е било Егрекли - Ерекли - Ерелий. Произходът на наименованието идва от турската дума "егре" - пладнище, кошара. С ДВ от 14.08.1934 г. селото носи името на българския престолонаследник цар Смилец, управлявал от 1292 - 1298 г. Най-точна и пълна представа за историята на селото, за неговата култура и обичаи, за старите родове и техните потомци днес добиваме от един непресъхващ извор - книгата "Миналото на село Смилец Пазарджишко", с автор Марин Цветанов Деянов, родом от Смилец. В началото на творбата с преклонение и възтог той пресъздава ярка картина от китното село: "...От север Средногорските върхове пазят селото от студените ветрове, а Родопите спират южняка. В настъпващата нощ, забулени в сив воал, остават трите хълма - Каратепе, Бакаджик и Къзълджатепе, в пазвите на които от векове е скътано родното ни Смилец." /из "Миналото на село Смилец Пазарджишко", изд. 1999 г./.

Редовни събития[редактиране | edit source]

В селото няма седмичен пазар. Характерен е празник, при който хора се маскират и носят голямо парцалено чудовище, наречено Джумал. На Великден има събор и традиционните за селото борби.

Личности[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]