Въглерод-14: Разлика между версии
м Премахнати редакции на Carbonaro. (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
Carbonaro. (беседа | приноси) м Премахване на връзки към несъществуващи страници. Защо връщаш редакцията, без да посочиш причината? |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Carbon 14 formation and decay.svg|мини|300п|Схема на образуване и разпад на въглерод-14]] |
[[Файл:Carbon 14 formation and decay.svg|мини|300п|Схема на образуване и разпад на въглерод-14]] |
||
'''Въглерод-14''' ('''<sup>14</sup>C'''), наричан също '''радиовъглерод''', е [[Радиоактивност|радиоактивен]] [[изотоп]] на [[въглерод]]а, съдържащ 6 [[протон]]а и 8 [[неутрон]]а. За пръв път е изолиран на 27 февруари 1940 година от |
'''Въглерод-14''' ('''<sup>14</sup>C'''), наричан също '''радиовъглерод''', е [[Радиоактивност|радиоактивен]] [[изотоп]] на [[въглерод]]а, съдържащ 6 [[протон]]а и 8 [[неутрон]]а. За пръв път е изолиран на 27 февруари 1940 година от Мартин Кеймън и Сам Рубен в [[Калифорнийски университет, Бъркли|Калифорнийския университет]] в [[Бъркли]].<ref>{{cite journal | last = Kamen | first = Martin D | year = 1963 | title = Early History of Carbon-14: Discovery of this supremely important tracer was expected in the physical sense but not in the chemical sense | journal = Science | volume = 140 | issue = 3567 | pages = 584–590 | doi = 10.1126/science.140.3567.584 | pmid = 17737092 | bibcode = 1963Sci...140..584K | lang = en }}</ref> |
||
В естествени условия на [[Земя]]та се срещат три изотопа на въглерода: 99% от общото количество е |
В естествени условия на [[Земя]]та се срещат три изотопа на въглерода: 99% от общото количество е въглерод-12, 1% е въглерод-13, а от въглерод-14 се срещат само следи — към 0,0000000001% от въглерода в атмосферата. [[Период на полуразпад|Периодът на полуразпад]] на изотопа е 5730±40 години,<ref>{{cite journal | last = Godwin | first = H | year = 1962 | title = Half-life of radiocarbon | journal = Nature | volume = 195 | issue = 4845 | pages = 984 | doi = 10.1038/195984a0 | bibcode = 1962Natur.195..984G | lang = en }}</ref> при което той се трансформира в азот-14 чрез [[бета разпад]].<ref>{{cite web | url = http://www.nosams.whoi.edu/about/carbon_dating.html | title = What is carbon dating? | publisher = National Ocean Sciences Accelerator Mass Spectrometry Facility | accessdate = 11 юни 2007 | lang = en }}</ref> Основният естествен източник на въглерод-14 на Земята е действието на [[космически лъчи|космическите лъчи]] върху [[азот]]а, но известен принос имат и ядрените опити на открито в периода 1955-1980 година. |
||
Присъствието на въглерод-14 в органични материали е основата на метода на [[радиовъглеродно датиране|радиовъглеродното датиране]] за определяне на възрастта на археологически и геоложки проби. Тъй като различните изотопи на въглерода имат практически еднакви химични свойство, в химическите и биологични изследвания въглерод-14 се използва за |
Присъствието на въглерод-14 в органични материали е основата на метода на [[радиовъглеродно датиране|радиовъглеродното датиране]] за определяне на възрастта на археологически и геоложки проби. Тъй като различните изотопи на въглерода имат практически еднакви химични свойство, в химическите и биологични изследвания въглерод-14 се използва за изотопно маркиране. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 12:55, 6 април 2020
Въглерод-14 (14C), наричан също радиовъглерод, е радиоактивен изотоп на въглерода, съдържащ 6 протона и 8 неутрона. За пръв път е изолиран на 27 февруари 1940 година от Мартин Кеймън и Сам Рубен в Калифорнийския университет в Бъркли.[1]
В естествени условия на Земята се срещат три изотопа на въглерода: 99% от общото количество е въглерод-12, 1% е въглерод-13, а от въглерод-14 се срещат само следи — към 0,0000000001% от въглерода в атмосферата. Периодът на полуразпад на изотопа е 5730±40 години,[2] при което той се трансформира в азот-14 чрез бета разпад.[3] Основният естествен източник на въглерод-14 на Земята е действието на космическите лъчи върху азота, но известен принос имат и ядрените опити на открито в периода 1955-1980 година.
Присъствието на въглерод-14 в органични материали е основата на метода на радиовъглеродното датиране за определяне на възрастта на археологически и геоложки проби. Тъй като различните изотопи на въглерода имат практически еднакви химични свойство, в химическите и биологични изследвания въглерод-14 се използва за изотопно маркиране.
Бележки
- ↑ Kamen, Martin D. Early History of Carbon-14: Discovery of this supremely important tracer was expected in the physical sense but not in the chemical sense // Science 140 (3567). 1963. DOI:10.1126/science.140.3567.584. p. 584–590. (на английски)
- ↑ Godwin, H. Half-life of radiocarbon // Nature 195 (4845). 1962. DOI:10.1038/195984a0. p. 984. (на английски)
- ↑ What is carbon dating? // National Ocean Sciences Accelerator Mass Spectrometry Facility. Посетен на 11 юни 2007. (на английски)