Стийв Вай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стив Вай
Steve Vai with Triple neck guitar.jpg
Информация
Рождено име Стивън Сиро Вай
Роден 6 юни 1960
Карл Плейс, САЩ
Стил инструментален рок, хард рок, хеви метъл, прогресив рок
Инструменти китара, вокали
Активни години 1980 - досега
Свързани изпълнители Дейвид Лий Рот, Whitensnake, Alcatrazz, Франк Запа, G3, Били Шийхан, Ози Озбърн
Влияния Джеф Бек, Алан Холдсуорд
Уебсайт Официален сайт
Членове Дейв Уейнър
Ан Мари Калхън
Алекс ДеПю
Брайън Белър
Джереми Колсън
Стив Вай в Общомедия

Стийв Вай (на английски: Steven Siro „Steve“ Vai) е американски китарист, композитор и музикален продуцент. Роден е през 1960 в Карл Плейс, Лонг Айлънд. От 70-те години свири на китара, като известно време взима уроци от Джо Сатриани, а по-късно посещава Музикалния колеж Бъркли в Бостън. В края на 70-те се запознава с Франк Запа и известно време работи с него. През 1982 се премества в Калифорния, където записва първия си албум „Flex-Able“ (1984). През следващите години свири с различни групи и музиканти - Heresy, Алкатраз, Боб Харис, Дейвид Лий Рот, Public Image Ltd, Уайтснейк, Алис Купър, Ози Озбърн, Грег Бисонет, Ал Ди Меола, Джо Джексън, Motörhead и други. Той записва албуми и участва в турнета със своя собствена група, както и с Джо Сатриани.

Кариера[редактиране | edit source]

70-те и 80-те[редактиране | edit source]

През 1974 г. Стийв взима уроци по китара от Джо Сатриани и свири в няколко месни групи. Силно влияние върху него оказват китаристи като Джеф Бек и Алан Холдсуорд. Тогава Вай постъпва в музикалния колеж в Бъркли. След това Стив изпраща по пощата на Франк Запа транскрипция на песента му „The Black Page“ (инструментал написан за барабани) заедно със собствено китарно изпълнение. Запа бил толкова впечатлен от музикалните способности на младия китарист, че през 1979 г. го наел да направи транскрипции на още няколко негови китарни сола, включително на много от Joe's Garage и серията Shut Up 'n' Play Yer Guitar. Тези транскрипции са издадени през 1982 г. в „The Frank Zappa Guitar Book“.

Освен да прави транскрипции, Вай озвучавал и много китарни сола от „You Are What You Is“. След това той става пълноправен член на групата и поема на първото си турне със Запа през есента на 1980 г. Един от тези първи концерти с Вай на китарата, записан в Бъфало, е издаден през 2007 г. Запа се обръщал към Стийв с моя „малък италиански виртуоз“, а частите които изпълнява са записвани в поле озаглавено „каскадна китара“ или „невъзможни китарни сола“. По-късно Вай ще участва в записа Zappa's Universe (1993). През 2006 г. учасъва като специален гост в проекта на Дуйзъл Запа „Zappa Plays Zappa“.

След като напуска Запа през 1982 г. Вай се премества в Калифорния, където записва първия си самостоятелен албум „Flex-Able“ и свири в няколко групи. През 1985 г. замества Ингви Малмстийн в групата на Греъм Бонит Alcatrazz, с които записва албумът „Disturbing the Peace“. По-късно същата година се присъединява към бившия вокал на Van Halen Дейвид Лий Рот и записват албумите „Eat 'Em and Smile“ и „Skyscraper“. Това поставя Вай полезрението на по-голяма част от почитателите на рока, тъй като, откакто Рот напуска Van Halen, е в непрекъснат публичен спор с групата, а Вай е сравняван от много коментатори с Еди Ван Хален.

През 1986 г. Вай изненадва всички като свири с бившия член на Sex Pistols Джон Лидън и групата му Public Image Ltd. в албумът им „Album“ (познат също като „Compact Disc“ „Cassette“). След това през 1989 г. Вай заема мястото на Адриан Ванденберг в британската рок група Уайтснейк тъй като Вандерберг си наранил ръката малко преди започването на записите на албума „Slip of the Tongue“. Вай участва и в албума на Алис КупърHey Stoopid“ (заедно с Джо Сатриани свирят песента „Feed my Frankenstein“).

90-те и след 2000г[редактиране | edit source]

Вай редовно свири по концерти със собствената си група и с Джо Сатриани в серията от концерт G3. Дейвид Лий Рот, Mr. Big и басистът Били Шийн свирят с него по време на световното му турне. През 1990 г. Вай издава соловия си албум „Passion and Warfare“, който е приет много добре от критиката. Песента „For the Love of God“ достига #29 в читателската клсация за китарно соло на всички времена, на списание Guitar World.

През 1994 г. Вай започва да пише и записва парчета с Ози Озбърн. Само едно парче обаче е включено в албумът „Ozzmosis“ - „My Little Man“. Въпреки че Вай е написал парчето той не участва в записите. Вместо него, китарните части се изпълняват от Зак Уайлд. През различни периоди от 90-те в групата на Вай участват Майк Манджини (барабани), Майк Кенили (китара) и Филип Бино (бас). През 1994 г. Вай получава Грами за изпълнението на „Sofa“ от албума „Zappa's Universe“.

През юли 2002 г. Вай свири с Токийския симфоничен оркестър в премиерата на композитора Ичиро Нодайра „Fire String“ - концерт за електрическа китара и оркестър.

През 2003г, барабаниста Върджил Донати е заменен от Джереми Колсън, с който през 2004г, са изсвирени редица произведения с орестров аранжимент в концертна серия озаглавена „Aching Hunger“. Последния албум на Вай „Sound Theories“ излиза през 2007 г.

През февруари 2005 г. Вай изсвирва в Париж композиция за двойна китара (електрическа и класическа), наречена „The Blossom Suite“ с участието на класическата китариста Шарън Исбин. През 2006г, Вай е поканен за специален гост заедно с Тери Бозио (барабани), Рей Уайт (китара, вокали) и Наполеон Мърфи Брок (саксофон, вокали) на „Zappa Plays Zappa“ („Запа свири Запа“) - турне водено от Дуизъл Запа, синът на Франк.

На 21 сепември 2006, Вай участва в специалния концерт „Video Games Live“ в Холивуд, Калифорния. Той изпълнява две парчета заедно с Холивудския оркестър - „Halo Theme“ и още една написана специално за световната премиера на трейлъра на Halo 3. Освен това участва в албума на Dream TheaterSystematic Chaos“, в песента „Repentance“ (участието е по-скоро вокално, отколкото инструментално. тъй като Вай е един от многото музиканти участвали в записите).

През 2009г, Вай получава докторска степен от музикалния институт на Лос Анджелис на церемония в Wiltern Theatre в града. В речта си към награждаването му Бет Марлис, вице-президент на образователния отдел на учебното заведение, казва: „Стив Вай не просто вдъхнови безброй музиканти по целия свят и изигра голяма роля в еволюцията на модерното рок-китарно звучене, той също така олицетворява идеалът на МИ за артист-просветител, който съчетава неуморното търсене на собствената си креативна визия с чувството за отговорност, която носи като ментор на следващите поколения 1“.

Филантропия[редактиране | edit source]

През 2005г, Вай се подписва като официален поддръжник на Little Kids Rock (Литъл Кидс Рок) - благотворителна организация, осигуряваща музикални инструменти и напътствия на деца в държавни училища в САЩ. Той е част и от директорския борд на организацията.

Стив Вай е и съдия на третите и осмите годишни Независими музикални награди, подпомагащи независими творци.

Favored Nations[редактиране | edit source]

Вай притежава Favored Nations — звукозаписна и издателска компания, която специализира в международно издаване на музиканти. Организацията е разделена на три части Favored Nations (Фейвърд Нейшънс), Favored Nations Acoustic (Фейвърд Нейшънс Акустик)и Favored Nations Cool (Jazz style) (Фейвърд Нейшънс Куул (Джаз Стайл)).

Сред творците, с които е работила Favored Nations са Ерик Джонсън, Стив Лукатър, Нийл Шон, Ингви Малмстийн, Джон Петручи, Джордан Рудес, Матиас Еклунд, Так Мацумото, Анди Тимънс, Джони Хиланд, Томи Емануел, Върнън Рейд, The Yardbirds (Дъ Ярдбърдс), Лари Кориъл, Мими Фокс, Ерик Сардинас, Дуизъл Запа, Дейв Уейнър, Джеймс Робинсън и др.

Личен Живот[редактиране | edit source]

Стив Вай е женен за Пиа Майоко, бивша басистка на Vixen, която участва в секс комедията „Твърди тела“. Вай и Майоко имат две деца — Джулиан Ейнджъл и Файър. В свободното си време Вай се занимава с пчеларство (произведения мед Вай продава за набиране на средстава за организацията си Make a Noise Foundation).

Участия в групи (без гостувания)[редактиране | edit source]

Състав[редактиране | edit source]

Дискография[редактиране | edit source]

Соло Албуми[редактиране | edit source]

С Франк Запа[редактиране | edit source]

Година Албум Участие
1981 Tinsel Town Rebellion Ритъм китара, вокали
1981 Shut Up 'n Play Yer Guitar Ритъм китара
1981 You Are What You Is
1982 Ship Arriving Too Late to Save a Drowning Witch Невъзможни китарни сола
1983 The Man from Utopia Невъзможни китарни сола
1984 Them or Us Китара
1984 Thing-Fish Китара, вокали
1985 Frank Zappa Meets the Mothers of Prevention Китара
1987 Jazz from Hell Китара
1988 Guitar Каскадна китара
1988 You Can't Do That on Stage Anymore Sampler Каскадна китара
1988 You Can't Do That on Stage Anymore, Vol. 1 Каскадна китара
1989 You Can't Do That on Stage Anymore, Vol. 3 Каскадна китара
1991 You Can't Do That on Stage Anymore, Vol. 4 Каскадна китара, вокали
1991 Beat the Boots I: As An Am Каскадна китара
1992 You Can't Do That on Stage Anymore, Vol. 5 Каскадна китара
1992 You Can't Do That on Stage Anymore, Vol. 6 Каскадна китара
1995 Strictly Commercial Китара
1997 Have I Offended Someone? Китара
1998 Cheap Thrills Китара
1999 Son of Cheep Thrills Китара, вокали

Други Проекти и Участия[редактиране | edit source]

Година Музикант Албум
1985 Hershey At The Door
1985 Alcatrazz Disturbing the Peace
1985 Public Image Ltd. Album
1986 Боб Харис The Great Nostalgia
1986 Шенкер & Каролин The Epidemics
1986 Дейвид Лий Рот Eat 'Em and Smile / Sonrisa Salvaje
1986 Ранди Ковън Funk Me Tender
1986 Western Vacation Western Vacation
1988 Дейвид Лий Рот Skyscraper
1989 Уайтснейк Slip of the Tongue
1990 Ребека The Best of Dreams
1991 Алис Купър Hey Stoopid
1994 Уайтснейк Whitesnake's Greatest Hits
1995 Ози Озбърн Ozzmosis
1996 Wild Style Cryin'
1997 Мунетака Хигучи и Dream Castle Free World
1997 Джо Сатриани, Ерик Джонсън G3: Live in Concert
1997 Дейвид Лий Рот The Best
1998 Грег Бисонет Gregg Bissonette
1998 Ал Ди Меола The Infinite Desire
1999 Джо Джаксън Symphony No. 1
2000 Уайтснейк The Back to Black Collection
2000 Грег Бисонет Submarine
2000 Тана Харис Thanatopsis
2001 Робин Димаджио Blue Planet
2001 Били Шийхан Compression
2003 Ерик Сардинас Black Pearls
2003 Стийв Лъкадър & Приятели SantaMental
2003 Hughes Turner Project HTP 2
2003 Shankar & Gingger One In A Million
2003 Yardbirds Birdland
2004 Джо Сатриани, Ингви Малмстийн G3: Live - Rockin' In The Free World
2004 Motörhead Inferno
2004 Боб Карпънтър The Sun, The Moon, The Stars
2004 Майк Кенили Vai: Piano Reductions, Vol. 1
2005 Джон Уоери Songs for Sanity
2005 Дейв Уейнер Live at Astoria DVD
2005 Джо Сатриани, Джон Петручи G3: Live in Tokyo
2006 The Devin Townsend Band Synchestra
2006 Марти Фрийдман Loudspeaker
2006 Мийт Лоуф Bat out of Hell III: The Monster Is Loose
2007 Аки Рахимовски U vremenu izgubljenih
2007 Дрийм Тиътър (само глас) Systematic Chaos
2007 Ерос Рамацоти
2008 Джейсън Бекър Колекция
2009 Spinal Tap Back fron the dead

Саундтрак[редактиране | edit source]

Година Саундтрак Вид
1986 Crossroads („Кръстопъти“) Филм
1987 Dudes („Пичове“) Филм
1991 Bill & Ted's Bogus Journey: Music from the Motion Picture („Невероятното пътешествие на Бил и Тед“) Филм
1992 Encino Man („Първобитен човек“) Филм
1994 PCU Филм
1997 Formula 1 Видео игра
2001 Ghosts of Mars ("Призраци от Марс") Филм
2004 Halo 2 Soundtrack Volume 1 Видео игра
2006 Halo 2 Soundtrack Volume 2 Видео игра
2008 Guitar Hero III: Virtuoso Track Pack Видео игра

Награди и номинации[редактиране | edit source]

Грами[редактиране | edit source]

  • 1990 „Най-добър рок инструментален албум“ „Passion & WarfareНоминация
  • 1994 „Най-добро инструментално рок изпълнение“ за „Sofa“ от „Zappa's UniverseСпечелил
  • 1995 „Най-добро рок инструментално изпълнение“ за „Tender Surrender“ от „Alien Love SecretsНоминация
  • 1997 „Най-добро рок инструментално изпълнение“ за „For the Love of God“ от „G3: Live in ConcertНоминация
  • 1999 „Най-добро рок инструментално изпълнение“ за „Windows to the Soul“ от „The Ultra ZoneНоминация
  • 2001 „Най-добро рок инструментално изпълнение“ за „Whispering a Prayer“ от „Alive in an Ultra WorldНоминация
  • 2001 „Най-добро поп инструментално заместване“ като продуцент и тонарежисьор Спечелил
  • 2006 „Най-добро рок инструментално изпълнение“ за „Lotus Feet“ Номинация
  • 2008 „Най-добро рок инструментално изпълнение“ за „The Attitude SongНоминация
  • 2009 „Peaches En Regalia“ – Zappa Plays Zappa Спечелил

Guitar Player Magazine[редактиране | edit source]

  • 1986 Най-добър рок китарист
  • 1987 Най-добър китарист
  • 1987 Най-дбър рок китарист
  • 1988 Най-добър рок китарист
  • 1989 Най-добър рок китарист
  • 1990 Най-добър рок китарист
  • 1990 Най-добър китарист
  • 1990 Най-добър китарен албум
  • 1990 Най-добър метъл китарист
  • 1995 Галерията на величията
  • 1995 Най-добър рок китарист (поделена с Джими Пейдж)
  • 1995 3-то място за най-добър китарист
  • 1995 Най-добър експериментален китарист (поделена с Buckethead)
  • 1995 3-то място за най-добър метъл запис
  • 1995 2-ро място за Най-добър китарен запис
  • 1995 3-то място за най-добър метъл китарист

Guitar World[редактиране | edit source]

  • 1989 Най-добър рок китарист
  • 1990 Най-ценен китарист (поделена със Стиви Рей Вон)
  • 1990 Най-добър албум
  • 1990 Най-добър рок китарист
  • 1990 Най-добро китарно соло („For the Love of God“)

International Music Award Nomination[редактиране | edit source]

  • 1990 Най-добър китарист

Kerrang[редактиране | edit source]

  • 1989 Най-добър рок китарист
  • 1990 Китарист на годината
  • 1993 Най-добро хард рок изпълнение

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Steve Vai“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.