Стийв Вай

Стив Вай
Информация
Рождено име	Стивън Сиро Вай
Роден	6 юни 1960 Карл Плейс, САЩ
Стил	инструментален рок, хард рок, хеви метъл, прогресив рок
Инструменти	китара, вокали
Активни години	1980 - досега
Свързани изпълнители	Дейвид Лий Рот, Whitensnake, Alcatrazz, Франк Запа, G3, Били Шийхан, Ози Озбърн
Влияния	Джеф Бек, Алан Холдсуорд
Уебсайт	Официален сайт
Членове
Дейв Уейнър Ан Мари Калхън Алекс ДеПю Брайън Белър Джереми Колсън

Стийв Вай (на английски: Steven Siro „Steve“ Vai) е американски китарист, композитор и музикален продуцент. Роден е през 1960 в Карл Плейс, Лонг Айлънд. От 70-те години свири на китара, като известно време взима уроци от Джо Сатриани, а по-късно посещава Музикалния колеж Бъркли в Бостън. В края на 70-те се запознава с Франк Запа и известно време работи с него. През 1982 се премества в Калифорния, където записва първия си албум „Flex-Able“ (1984). През следващите години свири с различни групи и музиканти - Heresy, Алкатраз, Боб Харис, Дейвид Лий Рот, Public Image Ltd, Уайтснейк, Алис Купър, Ози Озбърн, Грег Бисонет, Ал Ди Меола, Джо Джексън, Motörhead и други. Той записва албуми и участва в турнета със своя собствена група, както и с Джо Сатриани.

Кариера

70-те и 80-те

През 1974 г. Стийв взима уроци по китара от Джо Сатриани и свири в няколко месни групи. Силно влияние върху него оказват китаристи като Джеф Бек и Алан Холдсуорд. Тогава Вай постъпва в музикалния колеж в Бъркли. След това Стив изпраща по пощата на Франк Запа транскрипция на песента му „The Black Page“ (инструментал написан за барабани) заедно със собствено китарно изпълнение. Запа бил толкова впечатлен от музикалните способности на младия китарист, че през 1979 г. го наел да направи транскрипции на още няколко нехови китарни сола, включително на много от Joe's Garage и серията Shut Up 'n' Play Yer Guitar. Тези транскрипции са издадени през 1982 г. в „The Frank Zappa Guitar Book“.

Освен да прави транскрипции, Вай озвучавал и много китарни сола от „You Are What You Is“. След това той става пълноправен член на групата и поема на първото си турне със Запа през есента на 1980 г. Един от тези първи концерти с Вай на китарата, записан в Бъфало, е издаден през 2007 г. Запа се обръщал към Стийв с моя „малък италиански виртуоз“, а частите които изпълнява са записвани в поле озаглавено „каскадна китара“ или „невъзможни китарни сола“. По-късно Вай ще участва в записа Zappa's Universe (1993). През 2006 г. учасъва като специален гост в проекта на Дуйзъл Запа „Zappa Plays Zappa“.

След като напуска Запа през 1982 г. Вай се премества в Калифорния, където записва първия си самостоятелен албум „Flex-Able“ и свири в няколко групи. През 1985 г. замества Ингви Малмстийн в групата на Греъм Бонит Alcatrazz, с които записва албумът „Disturbing the Peace“. По-късно същата година се присъединява към бившия вокал на Van Halen Дейвид Лий Рот и записват албумите „Eat 'Em and Smile“ и „Skyscraper“. Това поставя Вай полезрението на по-голяма част от почитателите на рока, тъй като, откакто Рот напуска Van Halen, е в непрекъснат публичен спор с групата, а Вай е сравняван от много коментатори с Еди Ван Хален.

През 1986 г. Вай изненадва всички като свири с бившия член на Sex Pistols Джон Лидън и групата му Public Image Ltd. в албумът им „Album“ (познат също като „Compact Disc“ „Cassette“). След това през 1989 г. Вай заема мястото на Адриан Ванденберг в британската рок група Уайтснейк тъй като Вандерберг си наранил ръката малко преди започването на записите на албума „Slip of the Tongue“. Вай участва и в албума на Алис Купър „Hey Stoopid“ (заедно с Джо Сатриани свирят песента „Feed my Frankenstein“).

90-те и след 2000г

Вай редовно свири по концерти със собствената си група и с Джо Сатриани в серията от концерт G3. Дейвид Лий Рот, Mr. Big и басистът Били Шийхан свурят с него по време на световното му турне. През 1990 г. Вай издава соловия си албум „Passion and Warfare“, който е приет много добре от критиката. Песента „For the Love of God“ достига #29 в читателската клсация за китарно соло на всички времена, на списание Guitar World.

През 1994 г. Вай започва да пише и записва парчета с Ози Озбърн. Само едно парче обаче е включено в албумът „Ozzmosis“ - „My Little Man“. Въпреки че Вай е написал парчето той не участва в записите. Вместо него, китарните части се изпълняват от Зак Уайлд. През различни периоди от 90-те в групата на Вай участват Майк Манджини (барабани), Майк Кенили (китара) и Филип Бино (бас). През 1994 г. Вай получава Грами за изпълнението на „Sofa“ от албума „Zappa's Universe“.

През юли 2002 г. Вай свири с Токийския симфоничен оркестър в премиерата на композитора Ичиро Нодайра „Fire String“ - концерт за електрическа китара и оркестър.

През 2003г, барабаниста Върджил Донати е заменен от Джереми Колсън, с който през 2004г, са изсвирени редица произведения с орестров аранжимент в концертна серия озаглавена „Aching Hunger“. Последния албум на Вай „Sound Theories“ излиза през 2007 г.

През февруари 2005 г. Вай изсвирва в Париж композиция за двойна китара (електрическа и класическа), наречена „The Blossom Suite“ с участието на класическата китариста Шарън Исбин. През 2006г, Вай е поканен за специален гост заедно с Тери Бозио (барабани), Рей Уайт (китара, вокали) и Наполеон Мърфи Брок (саксофон, вокали) на „Zappa Plays Zappa“ („Запа свири Запа“) - турне водено от Дуизъл Запа, синът на Франк.

На 21 сепември 2006, Вай участва в специалния концерт „Video Games Live“ в Холивуд, Калифорния. Той изпълнява две парчета заедно с Холивудския оркестър - „Halo Theme“ и още една написана специално за световната премиера на трейлъра на Halo 3. Освен това участва в албума на Dream Theater „Systematic Chaos“, в песента „Repentance“ (участието е по-скоро вокално, отколкото инструментално. тъй като Вай е един от многото музиканти участвали в записите).

През 2009г, Вай получава докторска степен от музикалния институт на Лос Анджелис на церемония в Wiltern Theatre в града. В речта си към награждаването му Бет Марлис, вице-президент на образователния отдел на учебното заведение, казва: „Стив Вай не просто вдъхнови безброй музиканти по целия свят и изигра голяма роля в еволюцията на модерното рок-китарно звучене, той също така олицетворява идеалът на МИ за артист-просветител, който съчетава неуморното търсене на собствената си креативна визия с чувството за отговорност, която носи като ментор на следващите поколения 1“.

Филантропия

През 2005г, Вай се подписва като официален поддръжник на Little Kids Rock (Литъл Кидс Рок) - благотворителна организация, осигуряваща музикални инструменти и напътствия на деца в държавни училища в САЩ. Той е част и от директорския борд на организацията.

Стив Вай е и съдия на третите и осмите годишни Независими музикални награди, подпомагащи независими творци.

Favored Nations

Вай притежава Favored Nations - звукозаписна и издателска компания, която специализира в международно издаване на музиканти. Организацията е разделена на три части Favored Nations (Фейвърд Нейшънс), Favored Nations Acoustic (Фейвърд Нейшънс Акустик)и Favored Nations Cool (Jazz style) (Фейвърд Нейшънс Куул (Джаз Стайл)).

Сред творците, с които е работила Favored Nations са Ерик Джонсън, Стив Лукатър, Нийл Шон, Ингви Малмстийн, Джон Петручи, Джордан Рудес, Матиас Еклунд, Так Мацумото, Анди Тимънс, Джони Хиланд, Томи Емануел, Върнън Рейд, The Yardbirds (Дъ Ярдбърдс), Лари Кориъл, Мими Фокс, Ерик Сардинас, Дуизъл Запа, Дейв Уейнър, Джеймс Робинсън и др.

Личен Живот

Стив Вай е женен за Пиа Майоко, бивша басистка на Vixen, която участва в секс комедията „Твърди тела“. Вай и Майоко имат две деца - Джулиан Ейнджъл и Файър. В свободното си време Вай се занимава с пчеларство (произведения мед Вай продава за набиране на средстава за организацията си Make a Noise Foundation).

Участия в групи (без гостувания)

• Франк Запа (1980-82)
• Стив Вай (1982-84)
• Alcatrazz (1985)
• Дейвид Лий Рот (1985-86)
• Public Image Ltd. (1985-86)
• Франк Запа (1986)
• Дейвид Лий Рот (1987-88)
• Уайтснейк (1988-90)
• Соло (1989 - )

Състав

• Стив Вай - вокали, китара
• Дейв Уейнър - ритъм китара, електрически ситар
• Ан Мари Калхън - цигулка, клавишни
• Алекс ДеПю - цигулка
• Брайън Белър - бас
• Джереми Колсън - барабани, перкусия

Дискография

Соло Албуми

• „Flex-Able“ (1984)
• „Flex-Able Leftovers“ (1984)
• „Passion and Warfare“ (1990)
• „Sex and Religion“ (1993)
• „Alien Love Secrets“ (1995)
• „Fire Garden“ (1996)
• „G3: Live in Concert“ (1997; с Джо Сатриани и Ерик Джонсън)
• „The Ultra Zone“ (1999)
• „The Seventh Song“ (2000)
• „Alive in an Ultra World“ (2001)
• „The Elusive Light and Sound, Vol. 1“ (2002)
• „The Infinite Steve Vai: An Anthology“ (2003)
• „G3 Live: Rockin' in the Free World“ (2004; с Джо Сатриани и Ингви Малмстийн)
• „Real Illusions: Reflections“ (2005)
• „G3: Live in Tokyo“ (2005; с Джо Сатриани и Джон Петручи)
• „Sound Theories“ (2007)

С Франк Запа

Година	Албум	Участие
1981	Tinsel Town Rebellion	Ритъм китара, вокали
1981	Shut Up 'n Play Yer Guitar	Ритъм китара
1981	You Are What You Is
1982	Ship Arriving Too Late to Save a Drowning Witch	Невъзможни китарни сола
1983	The Man from Utopia	Невъзможни китарни сола
1984	Them or Us	Китара
1984	Thing-Fish	Китара, вокали
1985	Frank Zappa Meets the Mothers of Prevention	Китара
1987	Jazz from Hell	Китара
1988	Guitar	Каскадна китара
1988	You Can't Do That on Stage Anymore Sampler	Каскадна китара
1988	You Can't Do That on Stage Anymore, Vol. 1	Каскадна китара
1989	You Can't Do That on Stage Anymore, Vol. 3	Каскадна китара
1991	You Can't Do That on Stage Anymore, Vol. 4	Каскадна китара, вокали
1991	Beat the Boots I: As An Am	Каскадна китара
1992	You Can't Do That on Stage Anymore, Vol. 5	Каскадна китара
1992	You Can't Do That on Stage Anymore, Vol. 6	Каскадна китара
1995	Strictly Commercial	Китара
1997	Have I Offended Someone?	Китара
1998	Cheap Thrills	Китара
1999	Son of Cheep Thrills	Китара, вокали

Други Проекти и Участия

Година	Музикант	Албум
1985	Hershey	At The Door
1985	Alcatrazz	Disturbing the Peace
1985	Public Image Ltd.	Album
1986	Боб Харис	The Great Nostalgia
1986	Шенкер & Каролин	The Epidemics
1986	Дейвид Лий Рот	Eat 'Em and Smile / Sonrisa Salvaje
1986	Ранди Ковън	Funk Me Tender
1986	Western Vacation	Western Vacation
1988	Дейвид Лий Рот	Skyscraper
1989	Уайтснейк	Slip of the Tongue
1990	Ребека	The Best of Dreams
1991	Алис Купър	Hey Stoopid
1994	Уайтснейк	Whitesnake's Greatest Hits
1995	Ози Озбърн	Ozzmosis
1996	Wild Style	Cryin'
1997	Мунетака Хигучи и Dream Castle	Free World
1997	Джо Сатриани, Ерик Джонсън	G3: Live in Concert
1997	Дейвид Лий Рот	The Best
1998	Грег Бисонет	Gregg Bissonette
1998	Ал Ди Меола	The Infinite Desire
1999	Джо Джаксън	Symphony No. 1
2000	Уайтснейк	The Back to Black Collection
2000	Грег Бисонет	Submarine
2000	Тана Харис	Thanatopsis
2001	Робин Димаджио	Blue Planet
2001	Били Шийхан	Compression
2003	Ерик Сардинас	Black Pearls
2003	Стийв Лъкадър & Приятели	SantaMental
2003	Hughes Turner Project	HTP 2
2003	Shankar & Gingger	One In A Million
2003	Yardbirds	Birdland
2004	Джо Сатриани, Ингви Малмстийн	G3: Live - Rockin' In The Free World
2004	Motörhead	Inferno
2004	Боб Карпънтър	The Sun, The Moon, The Stars
2004	Майк Кенили	Vai: Piano Reductions, Vol. 1
2005	Джон Уоери	Songs for Sanity
2005	Дейв Уейнер	Live at Astoria DVD
2005	Джо Сатриани, Джон Петручи	G3: Live in Tokyo
2006	The Devin Townsend Band	Synchestra
2006	Марти Фрийдман	Loudspeaker
2006	Мийт Лоуф	Bat out of Hell III: The Monster Is Loose
2007	Аки Рахимовски	U vremenu izgubljenih
2007	Дрийм Тиътър (само глас)	Systematic Chaos
2007	Ерос Рамацоти	E²
2008	Джейсън Бекър	Колекция
2009	Spinal Tap	Back fron the dead

Саундтрак

Година	Саундтрак	Вид
1986	Crossroads („Кръстопъти“)	Филм
1987	Dudes („Пичове“)	Филм
1991	Bill & Ted's Bogus Journey: Music from the Motion Picture („Невероятното пътешествие на Бил и Тед“)	Филм
1992	Encino Man („Първобитен човек“)	Филм
1994	PCU	Филм
1997	Formula 1	Видео игра
2001	Ghosts of Mars ("Призраци от Марс")	Филм
2004	Halo 2 Soundtrack Volume 1	Видео игра
2006	Halo 2 Soundtrack Volume 2	Видео игра
2008	Guitar Hero III: Virtuoso Track Pack	Видео игра

Награди и номинации

Грами

• 1990 „Най-добър рок инструментален албум“ „Passion & Warfare“ Номинация
• 1994 „Най-добро инструментално рок изпълнение“ за „Sofa“ от „Zappa's Universe“ Спечелил
• 1995 „Най-добро рок инструментално изпълнение“ за „Tender Surrender“ от „Alien Love Secrets“ Номинация
• 1997 „Най-добро рок инструментално изпълнение“ за „For the Love of God“ от „G3: Live in Concert“ Номинация
• 1999 „Най-добро рок инструментално изпълнение“ за „Windows to the Soul“ от „The Ultra Zone“ Номинация
• 2001 „Най-добро рок инструментално изпълнение“ за „Whispering a Prayer“ от „Alive in an Ultra World“ Номинация
• 2001 „Най-добро поп инструментално заместване“ като продуцент и тонарежисьор Спечелил
• 2006 „Най-добро рок инструментално изпълнение“ за „Lotus Feet“ Номинация
• 2008 „Най-добро рок инструментално изпълнение“ за „The Attitude Song“ Номинация
• 2009 „Peaches En Regalia“ – Zappa Plays Zappa Спечелил

Guitar Player Magazine

• 1986 Най-добър рок китарист
• 1987 Най-добър китарист
• 1987 Най-дбър рок китарист
• 1988 Най-добър рок китарист
• 1989 Най-добър рок китарист
• 1990 Най-добър рок китарист
• 1990 Най-добър китарист
• 1990 Най-добър китарен албум
• 1990 Най-добър метъл китарист
• 1995 Галерията на величията
• 1995 Най-добър рок китарист (поделена с Джими Пейдж)
• 1995 3-то място за най-добър китарист
• 1995 Най-добър експериментален китарист (поделена с Buckethead)
• 1995 3-то място за най-добър метъл запис
• 1995 2-ро място за Най-добър китарен запис
• 1995 3-то място за най-добър метъл китарист

Guitar World

• 1989 Най-добър рок китарист
• 1990 Най-ценен китарист (поделена със Стиви Рей Вон)
• 1990 Най-добър албум
• 1990 Най-добър рок китарист
• 1990 Най-добро китарно соло („For the Love of God“)

International Music Award Nomination

• 1990 Най-добър китарист

Kerrang

• 1989 Най-добър рок китарист
• 1990 Китарист на годината
• 1993 Най-добро хард рок изпълнение

Външни препратки

• Steve Vai's Официален сайт
• Стив Вай в Allmusic
• Интревю със Стив Вай за Guitar Jam Daily
• Дискография на Стив Вай

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Steve Vai“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.