Джо Сатриани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джо Сатриани
Joe Satriani 2005.jpg
Информация
Рождено име Джоузеф "Сач" Сатриани
Роден 15 юли 1956 г. (1956-юли-15) (58 г.)
Уестбъри, Ню Йорк, САЩ
Инструменти китара, бас, клавишни, хармоника, банджо, вокали
Активни години 1978 - досега
Музикален издател Epic
Влияния Джими Хендрикс, Джими Пейдж, Джеф Бек, Ричи Блекмор
Уебсайт Официален сайт
Джо Сатриани в Общомедия

Джо Сатриани (на английски: Joseph "Satch" Satriani, Джоузеф Сач Сатриани, роден на 15 юли 1956 г., в Уестбъри, Ню Йорк, САЩ) е американски китарист.

Преди да започне да се занимава професионално с китара, Сатриани е учител по китара в Сан Франциско. Няколко от неговите ученици стават водещи китаристи на групи, които са се доказали на музикалната сцена, някой от тях го правят дори преди самия Джо да е записал първият си албум. Сред неговите ученици са Кърк Хамет (Металика), Алекс Сколник (Testament), Рик Хънолт (Exodus), Лари Лалонд, Стив Вай и др.

Дебютния му албум "Not of This Earth" (1986) му открива пътя към инструменталната рок музика. Музиката на Сатриани е силно повлияна от Джими Хендрикс, Джими Пейдж и Джеф Бек. Втория му албум "Surfing With the Alien", го изкачва на върха. Това е първият инструментално записан рок албум, където намира място в топ 30 на "Билборд Топ 200" за албуми. През 1988 г., Сатриани участва в първото самостоятелно турне на вокала на Ролинг Стоунс Мик Джагър. През 1994 г., участва в Дийп Пърпъл по време на турнето им, тъй като след един концерт Блекмор напуска групата.

Освен това Сатриани работи с китаристи от различни стилове през годините, най-вече чрез проекта си G3. В него са взимали участие величия като Стив Вай, Джон Петручи, Ерик Джонсън, Ингви Малмстийн, Патрик Рондат, Пол Гилбърт и Робърт Фрип.

От 1990 г., Сатриани има своя собствена серия китари - Ибанез JS.

Биография[редактиране | edit source]

Желанието на Сатриани да бъде китарист се заражда, когато бил на 14 и научил за смъртта на Джими Хендрикс. Когато чул новината по радиото по време на футболна тренировка, той отишъл при треньора си и заявил, че напуска отбора, за да стане китарист.

През 1974 г., Сатриани учи при джаз китариста Били Бауър и джаз пианиста Лени Тристано. По това време той започнал да дава уроци по китара на най-известния си ученик Стив Вай.

През 1978 г., Сатриани се преместил в Бъркли, Калифорния, за да започне музикална кариера. Скоро след преместването си той отново започнал да преподава. Най-известните му ученици от този период са Кърк Хамет (Metallica), Дейвид Брайсън (Counting Crows), Кевин Кадоган (Third Eye Blind), Лари Лалонд (Primus, Possessed), Алекс Сколник (Testament), Рик Хънолт (Exodus), Фил Кетнер и Чрли Хънтър.

Когато Стив Вай станал известен покрай работата си с Дейвид Лий Рот през 1986 г., Вай в няколко интервюта за списания за китаристи споменал Сатриани. През 1987 г. излиза втория албум на Сатриани "Surfing with the Alien", който съдържа радио хитове и е първия изцяло инструментален албум класирал се в Билборд 200 от години. През 1988 г., Сатриани помага в продуцирането на ЕР-то "The Eyes of Horror" на дет метъл групата Possessed.

През 1989 г. излиза третия му албум "Flying in a Blue Dream", който се продава добре. В края на същата година "Big Bad Moon" (една от малкото песни, в които Сатриани пее) става малък хит. "One Big Rush" е включена в саундтрака на филма на Камерън Кроу "Кажи нещо". "The Forgotten Part II" е използвана за телевизионна реклама в Канада през 1993 г.

През 1992 г., Сатриани издава най-добре приетия си албум (от феновете и от критиците) "The Extremist". Радио станциите в цялата страна непрекъснато пускат "Summer Song", а "Cryin'" и "Friends" стават реегионални хитове.

В края на 1993 г., Сатриани се присъединява към Дийп Пърпъл като краткосрочен заместник на Ричи Блекмор по време на японското турне. Концертите са толкова успешни, че Сатриани е поканен за постоянен член на групата, но той отказва, тъй като вече е подписал договор със Сони.

През 1996 г., той създава G3 - турне включващо трима рок китаристи. Първоначално това са Сатриани, Вай, и Ерик Джонсън. След първото турне G3 продължават периодично да изнасят концерти. Сатриани и Вай са постоянни членове, а третия е гост, като досега са участвали като такива Ерик Джонсън, Ингви Малмстийн, Джон Петручи, Кени Уейн Шепърд, Робърт Фрип, Улрих Джон Рот, Майкъл Шенкер, Ейдриън Лег и Пол Гилбърт.

През 1998 г., Сатриани издава "Crystal Planet", който прилича повече на работата му от 80-те години. Той е последван от "Engines of Creation" - една от най-експерименталните му творби. Последвалото турне включва две представления в зала Филмор, Сан Франциско, които са записани и издадени на DVD през декември 2000 г. ("Live in San Francisco").

През следващите години Сатриани записва и издава нова музика, включително "Strange Beautiful Music" (2002) и "Is There Love in Space?" (2004). През 2006 г., излизат "Super Colossal" и "Satriani Live!" - още един концертен албум и DVD записано на 3 май 2006 г.

На 7 август 2007 г., Epic/Legacy Recordings пре-издават "Surfing with the Alien" по повод 20-годишнина от излизането му. Към албума (който е ремастриран) е включено и DVD съдържащо неиздавано до този момент шоу от Джаз фестивала в Монтрьо от 1988 г.

На 1 април 2008 г., излиза последния му до този момента албум "Professor Satchafunkilus and the Musterion of Rock". На 29 май същата година е съобщено, че Сатриани участва в хард рок проект с бившите членове на Ван Хален Сами Хагар (вокал) и Макал Антъни (бас) и барабаниста на Ред Хот Чили Пепърс Чад Смит. Групата е наречена Chickenfoot и се очаква през лятото да издадат дебютния си албум.

Други участия[редактиране | edit source]

Сатриани взима участие в много други албуми, най-известните от които "Hey Stoopid" (1991) на Алис Купър, "Break Like the Wind" (1992) на Spinal Tap, "Imaginos" (1988) на Blue Öyster Cult, в самостоятелните албуми на членовете на групата си Стю Хам и Грег Бисонет, както и в редица албуми за "китарни герои". Интересно е да се отбележи, че той бек вокали в дебютния албум на Crowded House от 1986 г. През 2003 г., свири в CD изданието на албума на Ярдбърдс "Birdland". През 2006 г., Сатриани участва в албума на Иън Гилън "Gillan's Inn", а в албума на Дрийм Тиътър "Systematic Chaos" има реплики в песента "Repentance". Във филма на Кристофър Гест "За ваше сведение", Сатриани е китариста на групата, която свири в шоуто.

Повтарящи се теми[редактиране | edit source]

Работата на Сатриани често прави препратки към различни научно-фантастични истории и/или идеи. Така например "Surfing with the Alien", "Back to Shalla-Bal" и "The Power Cosmic 2000" са свързани с комиксовия герой Средбърния сърфист, а "Ice 9" - с тайното правителствено ледено оръжие в романа на Кърт Вонегът "Котешка люлка". "Borg Sex" е прекратка към Стар Трек, в който участва раса позната под името Борг. Освен това заглавията на албумите и песните му често имат "извънземен" характер - "Not of this Earth" ("Не от този свят"), "Crystal Planet" ("Кристална планета"), "Is There Love in Space?" ("Има ли любов в космоса?"), и "Engines of Creation" ("Двигатели на съзиданието").

В албума "Super Colossal" има песен озаглавена "Crowd Chant", чието първоначално име било "Party on the Enterprise" ("Парти на Ентърпрайс" - корабът от Стар Трек) и в нея са били включени звуци от филма, който кораба издава. Сатриани по-късно обяснява, че поради правни проблеми, които не могли да бъдат разрешени, не са могли да използват това заглавие и звуците.

Друга песен от този албум е "Redshift Riders". Тя е изградена около идеята, че в бъдеще, когато хората могат да пътуват в космоса, теоретично те ще владеят ефекта на червеното отместване.

В албума "Professor Satchafunkilus and the Musterion of Rock" песента "I Just Wanna Rock" разказва за гигантски робот, който се озовава на рок концерт.

Дискография[редактиране | edit source]

Соло албуми[редактиране | edit source]

EPs[редактиране | edit source]

Best Ofs[редактиране | edit source]

Live албуми[редактиране | edit source]

С други изпълнители[редактиране | edit source]

Година Изпълнител Албум
1986 Greg Kihn King Biscuit Flower Hour Live
1988 Stuart Hamm Radio Free Albemuth
1991 Алис Купър Hey Stoopid
1992 Spinal Tap Break Like the Wind
1997 Стив Вай / Ерик Джонсън G3: Live in Concert
1997 Стив Вай / Алекс Лайфсън / Джо Пери Merry Axemas Volume 1
2003 Стив Вай / Ингви Малмстийн G3 Live: Rockin' in the Free World
2003 The Yardbirds Birdland
2005 Стив Вай / Джон Петручи G3: Live in Tokyo
2006 Иън Гилън Gillan's Inn
2007 John 5 The Devil Knows My Name
2007 Дрийм Тиътър (само говор) Systematic Chaos

Награди и номинации[редактиране | edit source]

Номинации[редактиране | edit source]

  • Грами 2008 Инструментално рок изпълнение за "Always with me, Always with you".

Сатриани, заедно с Алън Парсънс са най-много номинираните, но неспечелили Грами. Двамата са номинирани по 13 пъти.

Номинации
Година Албум Категория
1997 Summer Song Награда Грами за най-добро инструментално рок изпълнение
2002 Starry Night Награда Грами за най-добро инструментално рок изпълнение
2006 Super Colossal Награда Грами за най-добро инструментално рок изпълнение

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Joe Satriani“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.