Ричи Блекмор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ричи Блекмор
Ritchie Blackmore 1977.jpg
Информация
Рождено име Ричард Харълд Блекмор
Роден 14 април 1945
Уестън сюпър Меър, Великобритания
Стил хард рок, хеви метъл, блус рок, прогресив рок, фолк рок
Инструменти китара, бас китара, барабани, мандолина, пиано
Активни години 1963 -
Свързани изпълнители Дийп Пърпъл
Рейнбоу
Блекморс Найт
Ричи Блекмор в Общомедия

Ричард Харълд Блекмор (Richard Harold Blackmore), познат още като Ричи Блекмор (Ritchie Blackmore) е британски китарист, роден на 14 април 1945 г. в Уестън сюпър Меър, близо до град Бристъл (Англия). Блекмор е един от основателите и бивш соло китарист на легендарните британски рок групи Дийп Пърпъл и Рейнбоу, а понастоящем участва в съвместен проект с жена си Кендис Найт, наречен Блекморс Найт.

Много музикални критици и фенове го определят като един от най-добрите и влиятелни китаристи в историята на хард рока.

Биография[редактиране | edit source]

Ричи Блекмор се мести със семейството си от родния Уестън сюпър Меър в Хестън, Мидълсекс още на двегодишна възраст. Първата си китара малкият Ричи получава като подарък от баща си когато е на десет години и веднага започва уроци по класическа китара. През 1960 година започва работа като сесиен музикант, взимайки участия в записи и концерти на групи и изпълнители като Heinz & Wild Boys, Screaming Lord Sutch, The Outlaws и Гленда Колинс. През 1968 г. заедно с кийбордиста Джон Лорд Ричи Блекмор основава рок групата Дийп Пърпъл, идеята за която се заражда първоначално в главата на близкият приятел на двамата Крис Къртис, предложил хрумването си на двама музикални бизнесмени Тони Едуардс и Джон Колета, които остават силно впечатлени от инструменталния талант на двамата. Бизнесмените решават да подпомогнат сформирането на група, като в основата са Блекмор и Лорд. Празнотите запълват барабанистът Иън Пейс, басистът Ник Симпър и вокалистът Род Евънс. Стилът на групата в този период е повече блусарски и поп-ориентиран, наподобяващ на моменти Бийтълс, а водещ иструмент се явява кийбордът на Лорд. След три албума за две години групата решава да даде повече свобода на Блекмор в творчески и инструментален аспект, което резултира в по-твърдо звучене и преминаване от поп-блуса към хард рок. С албума "Deep Purple In Rock", вече с променен състав и Иън Гилън за вокалист, започва легендарната история на една от най-успешните и влиятелни хард рок групи в света. Рифовете и солата на Блекмор впечатляват милиони фенове, а сценичните му изяви с безкрайни импровизации и виртуозни прийоми като свирене с крака, зад гръб и т. н., небрежното му разпуснато държание на сцената, както и странното му облекло стават легендарни и са последвани от редица китаристи. Следващите няколко албума са със символично значение за рока, а песента "Smoke on the Water" от албума "Machine Head" (написана след пожар в казиното, където групата е трябвало да запише албума) се превръща в емблема на Deep Purple и в техния най-голям успех в световен мащаб, най-вече благодарение на запомнящият се риф на Блекмор, определен като един от най-добрите рифове в историята на музиката.

През 1971 г. Блекмор взима участие в еднодневен проект, наречен Green Bullfrog, заедно с барабаниста на Дийп Пърпъл Иън Пейс и редица други блус и рок музиканти. Проектът е по идея на продуцентът Дерек Лорънс и представлява съвместни записи на множество песни, някои от които написани от самия Лорънс с помощта на останалите музиканти, както и много блус-кавър версии на рок песни. Компилацията е издадена следващата година от Decca Records и преиздадена през 1991 от Abbey Road Studios.

През 1975 г. Ричи Блекмор напуска Дийп Пърпъл и основава групата Рейнбоу, с вокалист Рони Джеймс Дио, която също се превръща в едно от големите имена в хард рока и се радва на огромен слушателски интерес преди да бъде разформирована от основателя си през 1984, който същата година се завръща в Пърпъл за да вземе участие в записите по албума "Perfect Strangers" - първият студиен албум на групата от девет години. Блекмор взима участие в още три студийни албума - "The House of Blue Light" (1987), "Slaves and Masters" (1990) и "The Battle Rages On" (1992) - преди да напусне окончателно групата в началото на 1994. През 1995 г. събира отново Рейнбоу в съвсем нов състав за записите на албума "Strangers in Us All", който е и последният официален албум на групата.

Запазената марка на Ричи Блекмор по време на престоя си в Дийп Пърпъл и Рейнбоу е електрическата китара Fender Stratocaster.

Понастоящем Блекмор е член на създадената от него и жена му Кендис Найт група Блекморс Найт. Стиловата ориентация няма нищо общо с предните му групи, звученето е предимно акустично, фолклорно и ренесансово.

Потомство[редактиране | edit source]

Блекмор има син на име Юрген Ричард Блекмор, роден през 1964 и отраснал в немския град Хамбург, дете от брака на Ричи с първата му жена - германката Маргит. Юрген Блекмор следва примера на баща си и се захваща професионално с рок музиката, основавайки солова група след кратки участия в други рок формации. От бракът му с Кандис Найт през 2010 г.се ражда дъщеря му Отъм Есмералда а през 2012 г. вторият му син, наречен Рори Дартанян.

Ричи Блекмор в България[редактиране | edit source]

Блекморс Найт - София, 17 април 2007
  • На 17 април 2007 г. Ричи Блекмор с групата си Блекморс Найт изнася концерт в зала 1 на НДК в София. Наред с ренесансовите парчета от албума им Village Lantern, те изпълняват и вечни рок хитове като Soldier of Fortune, Smoke on the Water, Child in Time и др.

За първи път беше в България в Пловдив , Античния театър.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]