Рейнбоу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рейнбоу
Rainbow 27091977 02 500b.jpg
Рони Джеймс Дио и Ричи Блекмор в Норвегия през 1977 година
Информация
Създадена Англия
Стил Хард рок, Хеви метъл, Прогресив рок
Активни години 1975-1984
1993-1997
Музикален издател Полидор - Капитол
БиЕмДжи
Свързани изпълнители Елф, Дийп Пърпъл, Блек Сабат, Алкатраз, Блекморс Найт
Бивши членове Ричи Блекмор - китара
Рони Джеймс Дио (починал)
Гари Дрискъл (починал)
Крейг Грубър
Мики Лий Соул
Тони Кери
Джими Бейн
Кози Пауъл (починал)
Дейвид Стоун
Боб Дейзли
Роджър Глоувър
Дон Еъри
Греъм Бонит
Джо Лин Търнър
Боби Рондинели
Дейвид Розентал
Чък Бърги
Пол Морис - клавишни
Грег Смит - баскитара
Дуги Уайт - вокал
Джон О'Райли - ударни
Джон Мичели
Рейнбоу в Общомедия

Рейнбоу[1] (на английски Rainbow) е британска хард рок група. До разпадането си през март 1984 г. през нея преминават над 20 участници, като единственият участник във всичките ѝ формации е китаристът и основател Ричи Блекмор.

Първият период 1975-1984[редактиране | edit source]

С Рони Джеймс Дио[редактиране | edit source]

Групата е създадена през 1975 от напусналия Дийп Пърпъл Ричи Блекмор, заедно с вокалиста Рони Джеймс Дио, басиста Крейг Грубър, барабаниста Гари Дрискъл и Мики Лий Соул на клавишите. Всички освен Блекмор са от последния състав на група Елф, като Блекмор заменя китариста и сменя името на групата. Блекмор кръщава групата с името „дъга“, заимствано от „Rainbow Bar&Grill“ — свърталището на рокендрола в Лос Анджели]. Дебютният албум на групата Ritchie Blackmore's Rainbow („Дъгата на Ричи Блекмор“) излиза през 1975 г. и включва хита „Man on the Silver Mountain“ („Човекът от Сребърната планина“). Първият голям успех идва през 1976 г. с Rising („Издигане“). Албумът се продава добре в продължение на години. Той дори е приеман за един от най-добрите албуми в хард рока на 1970-те. Последният албум с Дио е [[Long Live Rock'n'Roll]] („Да живее рокендрола“), издаден през 1978 г. Той води със себе си и големия комерсиален успех. През 1979 г. Дио напуска групата в посока Блек Сабат.

С Греъм Бонит[редактиране | edit source]

Мястото на вокалиста е заето от Греъм Бонит, който записва четвъртия албум на Рейнбоу от 1979 г. — Down to Earth.

С Джо Лин Търнър[редактиране | edit source]

За следващият албум е поканен вокалистът Джо Лин Търнър. С него групата издава Difficult to Cure („Трудно за лекуване“). Следва Straight Between the Eyes („Право между очите“). Скоро идва и последният албум на групата Bent Out of Shape („Отклонение от формите“), в който доста от състава на групата е вече променен. Във всеки от албумите с Търнър има по един сингъл, който достига Топ 10 на Великобритания или САЩ. Блекмор решава да се върне в Дийп Пърпъл през 1984 г. и Рейнбоу престава да съществува до 1994 г.

Вторият период 1994-1997[редактиране | edit source]

През 1994 г. е второто събиране на групата в състав: Ричи Блекмор - китара, Дуги Уайт - вокали, Джон О'Райли - ударни, Грег Смит - бас китара, Пол Морис - клавишни и Кендис Найт - задни вокали. През септември 1995 е издаден последният албум Stranger in Us All („Странникът във всички нас“). През октомври 1995 г. започва световно турне на Рейнбоу, включващо концерти в Съединени американски щати, Япония и Европа. За това турне титулярния барабанист Джон О'Райли счупва ребро и е заместен от Чък Бърги (свирил с групата известно време в първия период на Рейнбоу). В началото на 1997 г. групата се разпада и Блекмор създава групата Блекморс Найт заедно с новата си жена.

Членове на групата[редактиране | edit source]

Линия на времето

Дискография[редактиране | edit source]

Студийни записи[редактиране | edit source]

Live:

Greatest Hits:

Singles:

  • Man On The Silver Mountain (1975)
  • Catch The Rainbow (1975)
  • Starstruck (1976)
  • Stargazer (1976)
  • Kill The King (1978) #44 UK (#41 1981)
  • Long Live Rock 'N' Roll (1978) #33 UK
  • LA Connection (1978) #40 UK
  • Gates Of Babylon (1979)
  • Since You Been Gone (1979) #6 UK
  • All Night Long (1980) #5 UK
  • I Surrender (1981) #3 UK
  • Can't Happen Here / Jealous Lover (1981) #20 UK
  • Stone Cold (1982) #34 UK
  • Power (1982)
  • Can't Let You Go (1983) #43 UK
  • Street Of Dreams (1983) #52 UK
  • Hunting Humans (Insatiable) (1995)
  • Ariel (1995)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Енциклопедия АБВ на попмузиката“, 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство „Музика“