Неокласически метъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Неокласически метъл
Стилистични корениХевиметъл, спийд метъл
Културни корениВеликобритания, Швеция, САЩ, 1970-те и 1980-те
Типични инструментиелектрическа китара
бас китара
барабани
клавишни

Неокласическия метъл (известен и като шред метъл) е стил от хевиметъл музиката, повлиян от класическата музика що се отнася до стил на свирене и композиране. Включва много технично свирене и използване на елементи от класическата музика и/или от известни класически композитори.

Дефиниция[редактиране | редактиране на кода]

„Неокласически метъл“ е понятие, различно от „неокласицизъм“. Същинската неокласическа музика е течение в музикалния модернизъм, в което композиторите черпят вдъхновение от Класическия период, популярен в годините между двете световни войни (19181939). Този тип музика може да се счита за реакция срещу музиката на романтизма и музиката на Рихард Вагнер в частност. Композитори като Игор Стравински и Пол Хиндемит смесват елементи от музиката от класически композитори със собствени уникални „напредничави“ хармонични похвати и (може би най-важното) ритмическа вариативност.

От друга страна неокласическият метъл не се ограничава само с връщане към класическите естетически идеали. Всъщност той е повече повлиян от Барока и Романтизма отколкото от класическия период, които най-общо се простират от 1750 до 1810. В този период са творили Моцарт, Хайдн, ранния Бетховен, както и Паганини и Бах. Поради тази причина това не е форма на традиционен неокласицизъм. Неокласическият метъл използва понятието „класически“, за да обозначи това, което повечето хора приемат за класическа музика (репертоара от Барока до Романтизма и ранните Модернисти) и не се опитва да съживи идеалите от класическия период.

История на жанра и влияния[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че Ингви Малмстийн е вероятно най-известният китарист от 80-те, издигнал и затвърдил жанра, класически елементи са използвани в хевиметъла и хардрока и от Брайън Мей от Куийн, Ричи Блекмор от Дийп Пърпъл, Ули Джон Рот, Ранди Роундс и Cacophony от края на 70-те до 80-те години на века. Прогресив рок музикантите още от началото си (през 60-те години) използват класически елементи в музиката си. Много от тях са с класическа школовка като членовете на Йес Рик Уейкмън (клавишни) и Стив Хоу (китара).

Ранди Роундс (който също има класическо обучение) показва класическото влияние в свиренето си и е един от първите, които включват в свиренето си класически техники. Интродукцията на песента „Diary of a Madman“ (1981), Роундс взима от „Етюд #6“ на кубинския класически китарен композитор Лео Броуър. Като много други метъл китаристи от 80-те, Роундс сериозно изучава музикална теория и помага да се задържат китарните педагогически списания (включително и Guitar for the Practicing Musician – Китара за начинаещи музиканти), които стават все повече с течение на годините. Шред течението е популяризирано от китариста Ингви Малмстийн, който транскрибира и адаптира класическа музика за електрическа китара. Той често заявява, че Куийн също са оказали голямо влияние върху жанра.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Neo-classical metal в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​