Стрингер (морски термин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стрингер е надлъжен елемент от набора на корпуса на съда.

Стрингерите биват дънни или бордови. В надлъжната система на набор са греди на главното направление, а при напречната – кръстосани връзки. Стрингерите, в зависимост от системата на набора, носят надлъжното натоварване на огъване (при надлъжната система на набор), разпределят натоварването между съседните шпангоути, или са за шпангоутите междинни опори (при напречната система на набор).

Бордовите стрингери са надлъжни греди от набора на бордовото покритие. При надлъжната система на набора бордови стрингер се нарича профилната (усилена) надлъжна балка на набора, като правило с „Т“ образен профил. Останалите надлъжни греди се наричат носещи ребра и се номерират от дъното към палубата. При напречната система на набор бордовите стрингери се делят на носещи и разпределящи (междуребрени). Носещи стрингери се използват и при т.нар. рамкова система на набор за ледово усилване – за да се усили конструкцията шпангоутите се свързват към носещ стрингер, минаващ между шпангоутите от рамката. Благодарение на това може да се намали размерът на профила на бордовите шпангоути, да се намали теглото на цялата конструкция и да се увеличи полезния обем на трюмовете. Разпределящите стрингери се поставят между шпангоутите и разпределят натоварването между тях, като осигуряват плоската форма на извивката на покритието.

Дънните стрингери са надлъжни греди от набора на дънното покритие. Аналогично на бордовите, дънни стрингери се наричат балките, поставени по цялата височина на второто дъно, надлъжните балки на дънната обшивка и настила на второто дъно се наричат носещи ребра и се номерират от кила към бордовете.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Барабанов Н.В. „Конструкция корпуса морских судов.“ Ленинград, „Судостроение“ 1969
  • РМРС „Правила постройки и классификации морских судов“, Том 1
  • Стри́нгер//Военно-морской словарь для юношества/П. А. Грищук и др. – 2-е изд. – М.: Изд-во ДОСААФ СССР, 1988. – С. 434. – 560 с., 32 л.ил.: ил., карт.; 22 см. – ISBN 5-7030-0298-2 (В пер.
  • Стри́нгер//Военно-морской словарь/Чернавин В. Н. (гл. ред.). – М.: Воениздат, 1990. – С. 411. – 511 с.: ил. – 100 000 экз. – ISBN 5-203-00174-Х.
  • ГОСТ 13641 – 80. Элементы металлического корпуса надводных кораблей и судов конструктивные. Термины и определения.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Стрингер (судостроение)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​