Стъкмистика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Стъкмистика (често и като римувания израз "статистика-стъкмистика") е израз от разговорната реч, подчертаващ необективен подбор на статистическа информация или фактология, статистика правена "по поръчка" или генериране на статистически данни в подкрепа на определена политика [1][2]

В по-архаизиран вариант, под стъкмистика в разговорната реч се е разбирало непретенциозно изработени, "стъкмени" или поправени неща с подръчни материали (най-често с тел и клещи).

В научния жаргон в статистиката, за "натъманена статистика" се използва думата стагмистика.

Употреба[редактиране | edit source]

Стъкмистика по отношение на статистическите изследвания е ново значение на думата, което добива гражданственост през годините на прехода (и преди това, по време на комунизма [3]) във връзка с данни и тяхното анализиране, показващи нагласено, иронично и корумпирано отношение на властите или публични лица към обективната действителност. Производна е от глагола "стъкмявам" и в общия случай подчертава непрофесионализъм или нарочно отношение към някаква работа в широк спектър от дейности.

Особено в съчетанието статистика-стъкмистика може да има хумористичен отенък.

Използва се широко в българския език, при окачествяване на сведения и публикации обслужващи политическите или икономически интереси на определени кръгове.

Много политико-икономически, а понякога и научни критици прибягват до термина стъкмистика, когато подчертават не качествата на самата информация, а това, че авторът/презентаторът й̀ се ползва с умишлено манипулирана, невярна, неточна или вредна такава, с непрозрачни намерения или с цел да манипулира публичното постранство.

Повечето проблеми в социално-икономическия живот в България са свързани с лоши управленски решения. Тези решения се вземат или с цел злоупотреба или поради липса на достатъчно информация. [4]

В английски и други езици например с подобно значение се използват термини като misuse of statistics (английски), тоест неправилна, грешна употреба на статистиката. В демократичните страни фалшифицирането на документи, статистически данни или фактология се квалифицира като престъпление от обществен характер и се преследва от закона.

Стъкмистика може да се отнася не само до статистически данни, но също и до:[5]

Доказано е, че законът на Бенфорд може да се използва с успех срещу стъкмистиката при разкриване на подправени данни, свързани с данъчни задължения, а валидността му е доказана и при дневната възвръщаемост на борсови индекси в САЩ. [6] Набори от данни, които не са получени чрез измерване, а са генерирани произволно или съдържат ограничения, не се подчиняват на закона на Бенфорд.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Статистика – стъкмистика, Забава - вицове, utro.bg
  2. „Статистическото изследване“, Иванка Съйкова, София Тодорова, Нов Български Университет, София 2000, ISBN 954-568-023-7
  3. Стъкмистика
  4. Интернет реклама в TV?
  5. Кое е причината и кое следствието? Владимир Куцаров, вестник “Нова Зора”, бр. 4 от 27.01.2004 г.
  6. Съществува ли тест за проверка на качеството на статистическите данни Политическа икономия на числата.

Примери за употреба[редактиране | edit source]