Сушичка река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сушичка река
41.7686° с. ш. 23.0111° и. д.
41.855° с. ш. 23.135° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Благоевград
Община Симитли
Дължина20 km
Водосб. басейн83 km²
Отток1,0 m³/s
Начало
Мястосеверната част на Малешевска планина
Координати41°46′06.96″ с. ш. 23°00′39.96″ и. д. / 41.7686° с. ш. 23.0111° и. д.
Надм. височина1753 m
Устие
Мястодесен приток на СтрумаБяло море (Егейско море)
Координати41°51′17.99″ с. ш. 23°08′06″ и. д. / 41.855° с. ш. 23.135° и. д.
Надм. височина277 m

Сушичка река е река в Югозападна България, област Благоевград, община Симитли, десен приток на река Струма. Дължината ѝ е 20 km. Отводнява най-южните части на планината Влахина и най-северните части на Малешевска планина (Крупнишки рид).

Сушичка река извира под името Голямата река на 1753 m н.в. от източния склон на връх Джама (Ильов връх, 1803 m), най-високата точка на Малешевска планина. Протича в слабо залесена, а по-ниските части – с голи склонове долина. По долината ѝ се прокарва границата между планината Влахина на север и Крупнишкия рид на Малешевска планина на юг. Реката прави големи завои по течението си, като първите около 3 km тече на изток, след това около 5 km на север, отново на изток – около 5 km, след това до село Полена – на север-североизток и накрая, в Симитлийската котловина – на изток. Влива се отдясно в река Струма, на 277 m н.в., на 400 m югоизточно от село Черниче.

Площта на водосборния басейн на реката е 83 km2, което представлява 0,48% от водосборния басейн на река Струма.

Основните ѝ притоци са само леви: Любишевска река, Георгевска река, Потока (най-голям приток).

Сушичка река е с преобладаващо дъждовно подхранване с максимум март и минимум – август. Среден годишен отток при устието – 1 m3/s.

По течението на реката в Община Симитли са разположени 4 села: Сушица, Полена, Крупник и Черниче.

В най-долното си течение, в пределите на Симитлийската котловина част от водите ѝ се използват за напояване.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 484.