Съдебна гробница
| Съдебна гробница | |
 | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна |  Гърция |
| Дем | Негуш |
| Село | Голишани |
| Археология | |
| Вид | Гробница |
| Епоха | Македонска епоха |
| Съдебна гробница в Общомедия | |
Съдебната гробница (на гръцки: Μακεδονικός τάφος της Κρίσεως) е погребално съоръжение от последната четвърт на IV век пр. Хр., разположено край град Негуш, Гърция.[1][2] Съдебната гробница е най-голямата и най-впечатляващата македонска гробница. Открита е случайно в 1954 година и е разкопана от Фотиос Пецас в 1954 - 1964 година. Реставрирана е в 1998 година.[1][2] В 1962 година[3] и повторно заедно с целия некропол в 2012 година гробницата е обявена за паметник на културата.[4]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Гробницата е част от македонския град Миеза, чиито развалини са разположени край негушкото село Голишани (Левкадия), Гърция. Разположена е на 2 km източно от Голишани, на стария път, свързващ Миеза с Едеса. На 150 m на запад е Антемийската, а на 300 m на изток - Кинхевата гробница.[2]
Име[редактиране | редактиране на кода]
Името си носи от рисунката на фасадата, която изобразява починалият, воден от Хермес Психопопм (Водача на души) пред Еак и Радамант – съдиите в Подземния свят.[2][2]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Гробницата е ограбена и повредена още в древността. Има две помещения и извит покрив. Покрита е с глинена могила, която има височина 1,50 m и диаметър 10 m.[2] Това е единствената македонска гробница с двуетажна фасада, която редува дорийски стил долу и йонийски горе.[1][2] Така фасадата имитира двуетажна сграда с фронтон.[2] Четири дорийски полуколони и два пиластра в ъглите поддържат архитрав и дорийски фриз. Над корниза и една многоцветна зона с флорална декорация е разработен йонийски фриз, на който релефи изобразяват борбата на гърци и варвари – вероятно македонците с персите. Над фриза между шестте йонийски полуколони и двата пиластра има седем псевдопрозореца като същевременно се поддържа. От фронтона са оцелели само фрагменти Вътре в гробницата е разделена на тясно, но високо преддверие и основна погребална камера.[1]
Рисунки[редактиране | редактиране на кода]
Картините на фасадата правят гробницата уникална. Те са свързани с религиозните вярвания, описания в Платоновия диалог „Горгий“. Рисунките са четири, автономни, изпълнени в полетата между дорийските колони. На двете табла вляво от входа на гробницата са починалият и Хермес Психопомп, който го води в Подземното царство, а на двете вдясно – съдиите в Подземния свят Еак и Радамант. Мъртвецът, облечен в къса туника, е единственият, който не е обозначен с надпис, очевидно, защото е добре познат човек в обществото на Миеза. Предполага се, че това е генералът на Александър Велики, родом от Миеза Певкест. Метопите са украсени с изключителни картини от легендарната битката на лапити с кентаври.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Ο μακεδονικός τάφος της Κρίσεως // Δήμος Νάουσας. Архивиран от оригинала на 2016-06-02. Посетен на 29 май 2016.
- ↑ а б в г д е ж з Ψαρρά, Ε. Μακεδονικός τάφος της Κρίσεως // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 29 май 2016.
- ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 1 юли 2018.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟΤ/ΓΔΑΠΚ/ΑΡΧ/Α1/Φ17/55576/2783/12-6-2012 - ΦΕΚ 204/ΑΑΠ/14-6-2012 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-12-08. Посетен на 9 юли 2018.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
