Съюз на македонските студентски дружества в чужбина
| Съюз на македонските студентски дружества в чужбина | |
| Информация | |
|---|---|
| Седалище | Виена, Австрия |
Съюзът на македонските студентски дружества в чужбина е младежка организация създадена след Първата световна война.[1] Известна е още като Македонски студентски съюз в чужбина и като Съюз на македонските академични дружества в чужбина.
Главното представителство на тази организация се намира във Виена, Австрия. Във Виена забележителна е дейността на Йордан Гюрков за организирането на македонските студенти в дружества през 1922 г., като от началото на 1923 г. такива студентски дружества се създават и в Лайпциг. Във Виена се създава особено ентусиазирано студентско ядро, което е инициатор за организиране на студентите от Македония в Мюнхен, Будапеща, Женева и Брюксел и на други места. Учредителният конгрес на Македонския студентски съюз в чужбина се провежда в началото на януари 1925 г. в Лайпциг.[2] Тук се избира управително тяло, приема се устав и се определя Виена за седалище на Съюза.
В съобщението за създаването на МССЧ студентите от Македония заявяват на европейското общество и на колегите си от Международната студентска федерация, че те се организират в чужбина защото не могат да сторят това в родните си места, където българите са преследвани и подложени на най-варварско отношение от сръбските и гръцки власти. Никола Велев е назначен за съюзен организатор на Съюза през 1925 година.[3] През същата година възникнат други дружества и в Милано, Торино, Бари. През следващите години клонове на Съюза възникват в Страсбург, Марсилия, Гренобъл, Нанси, Лиеж, Болоня, Рим и Хайделберг. Всички те развиват активна антисръбска, антиюгославска и антигръцка пропаганда.
След разцеплението на ВМРО през 1928 година и убийството на генерал Александър Протогеров разногласия настъпват и в МСС. Кр. Николов и П. Манев заедно със съюзния организатор Н. Велев се оттеглят от дейността на организацията, а новият секретариат от юли 1929 година е в състав Никола Коларов, Живко Гелев и Петър Мирчев. Седалището на Съюза се премества в Париж и започва издаването на списание „Жон Маседоан“, а дейността му постепенно замира след държавния преврат в България от 19 май 1934 година.[4]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Писмо от Виена“, публикувано във в-к „Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, година V, бр. 37, София, 18 септември 1925 година
- "An die Belgrader Akademische Chorvereinigung „Obilic“!, Виена, април 1928 година
- "P. K. Jaworoff. Gotze Deltscheff", Виена, 1925 година
- "Ljubomir Wessof und Ilija Kuscheff", Виена, 1925 година
- "Erster Ordentlicher Studententag Frankfurt A. M.; An die akademische Jugend der Welt!; An die akademische Jugend der Balkanlander!; An den Volkerbund und die Freunde des Friedens!", Франкфурт, март 1928 година
- "Der serbische und griechische Barbarismus in eigener Darstellung", Виена, юни 1926 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Антони Гиза, Балканските държави и македонският въпрос, IV. По време на Първата световна война и след нея, 6. Македонски младежки организации.
- ↑ Списание България - Македония, бр. 1, 2012 г., Йордан Гюрков - титан на българския дух във Вардарска Македония, Христо Михайлов, Прилеп.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 319.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 200 – 201.
