Теория на Брьонстед и Лаури
Теорията на Брьонстед и Лаури в химията описва механизма на реакцията между киселини и основи.. Йоханес Брьонстед (Johannes Nicolaus Brønsted) и Томас Лаури (Thomas Martin Lowry) предлагат теорията независимо един от друг през 1923 г. Тя разширява химическите представи за киселина и основа. В тази теория киселината е дефинирана като химическо съединение, което има склонност да отдава водороден йон
(протонен донор, киселина на Брьонстед-Лаури), а основата – като химическо съединение, което има склонност да приема водороден йон (протонен акцептор, основа на Брьонстед-Лаури).
В реакцията между оцетна киселина и вода, оцетната киселина се проявява като протонен донор по отношение на водата, която се явява в ролята на основа. Съответното уравнение има следния вид:
Водата може също да се прояви и като киселина, например при реакция с амоняк по следното уравнение::
Тук H2O отдава протон на NH3. По този начин водата действа като амфотерно съединение: може да проявява свойства както на киселина, така и на основа. Тези реакции са обратими. Обратната реакция мужду оцетна киселина и вода е:
В обратната реакция водата H3O+ се проявява като киселина, за да отдаде протон на оцетната киселина CH3COO-, която се проявява като основа. В правата реакция, оцетната киселина CH3COOH се проявява като киселина за водато H2O. По този начин H3O+ формират една киселинно-основна двойка, а CH3COOH и CH3COO- формират втора киселинно-основна двойка.


