Термобарично оръжие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Термобаричното оръжие е конвенционално взривно устройство с голяма мощност. За разлика от обикновения експлозив, който носи в себе си окислител, термобаричният боеприпас използва атмосферния кислород при взрива. Други названия са вакуумна бомба или горивно-въздушна бомба.

Думата термобаричен (термобарикос - θερμοβαρικός) произлиза от гръцките думи за "топлина" (термос - θερμός) и "налягане" (барос - βάρος).

Работен принцип[редактиране | edit source]

Термобаричното оръжие се състои от два експлозивни заряда. При освобождаване на оръжието (пускане от самолет, ако е бомба или изстрелване от оръдие, ако е снаряд), се задейства механизъм, който детонира първия заряд на определена височина. При тази детонация във въздуха се разпръсква голямо количество летлива течност или фин прах, който се смесва с атмосферния кислород. След като облакът от въпросното вещество се разшири достатъчно, се задейства вторият по-мощен експлозивен заряд, който го възпламенява и така се получава изключително мощна експлозия.

При самото възпламеняване околният въздух се засмуква от огъня, образувайки вакуум, откъдето идва и другото наименование на темобаричното оръжие - вакуумна бомба.

Бащата на бомбите[редактиране | edit source]

През септември 2007 година Русия успешно тества най-голямата вакуумна бомба, създавана някога, наречена "Бащата на бомбите" (в отговор на американската "Майка на бомбите", която допреди руския опит беше най-мощното конвенционално оръжие в света). Получената експлозия е подобна на малък ядрен взрив. Радиусът на действие на "Бащата" е два пъти по-голям от този на американската "Майка", а номиналната мощност - четири пъти по-голяма.