Терористичен акт в Брайтън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Терористичен акт в Брайтън

Фотография на „Гран Хотел“ в Брайтън, на която са видими пораженията нанесени от бомбата
Местоположение Брайтън, Великобритания
Географски координати 50°49′17″ с. ш. 0°08′50″ з. д. / 50.821389° с. ш. 0.147222° з. д.
Дата 12 октомври 1984 г.
02:54 ч.
Цел Маргарет Тачър
Оръжие бомба
Смъртни случаи 5
Ранени 31
Извършител ИРА

Терористичния акт в Брайтън (на английски език Brighton hotel bombing) е терористичен акт, извършен от Ирландската републиканска армия (ИРА) в „Гранд Хотел“, град Брайтън, Великобритания, в ранната утрин на 12 октомври 1984 година. Неговата цел е да бъде убит тогавашният премиер-министър на Великобритания Маргарет Тачър, която отсяда в хотела за участие в провежданата в града годишна конференция на Консервативната партия. В хотела освен госпожа Тачър, по време на терористичния акт, отсядат множество други политици и депутати от парламента.

Атентат[редактиране | edit source]

Бомбата е взривена в 2:54 сутринта, когато Маргарет Тачър е в апартамента си, където заедно с личния си секретар завършват работата върху речта, която тя трябва да изнесе пред конференцията на консерваторите на следващия ден. Детонацията и ударната вълна силно разрушават банята, но не уврежда сериозно хола и спалнята. Тачър и нейният съпруг Денис не са наранени. Веднага след ужаса на бомбения атентат г-жа Тачър сменя дрехите си, а малко по-късно под охраната на полицаи от Брайтън са съпроводени до полицейската квартира в Съсекс, където прекарва остатъка от нощта.

Малко след напускането на хотела Маргарет Тачър дава импровизирано интервю на репортера Джон Коулза от телевизия ВВС, което започва около 4:00 часа сутринта. В това интервю тя казва, че конференцията ще продължи така, както е планирано. Веднага след конференцията г-жа Тачър отива да посети пострадалите от атентата, които са настанени в болницата Royal Sussex County.

Жертви[редактиране | edit source]

Бомбата не успява да убие Маргарет Тачър, нито някой от министрите от правителството. Атентатът обаче отнема живота на 5 души, включително членът на Консервативната партия сър Антъни Бери и съпругата Роберта на ковчежника на парламента Джон Уейкхъм. Тежко ранени са сър Доналд Маклейн и съпругата му Мюриел, в банята на чиято стая е поставено взривното устройство. Госпожа Маклейн не е убита при самата експлозия, но по-късно умира от раните си.

Другите жертви от взрива са Ерик Тейлър и Жан Стейток. Някои от пострадалите, включително Маргарет Тебит — съпруга на Норман Тебит, който тогава е председател на Управителния съвет на търговската палата, остават с трайни увреждания на здравето. 34 души са приети в болница с различни наранявания, но успяват да се възстановят от своите травми.

Поемане на отговорността от ИРА[редактиране | edit source]

Веднага след атентата ИРА поема отговорността за атентата, като в изявлението от организацията заявяват, че ще се опитат отново.

В изявлението се чете: "Г-жа Тачър ще осъзнае, че Великобритания не може да завзема страната ни, да изтезава нашите затворници и да стреля срещу нашите хора, по нашите собствени улици. Днес нямахме късмет, но запомнете, на нас ни е необходим късмет само веднъж. Вие няма да имате късмет винаги. Дайте на Ирландия мир и няма да има повече война."[1]

Реакции[редактиране | edit source]

Маргарет Тачър започва следващата сесия на конференцията в 9:30 ч. на следващата сутрин, както е планирано. Тя пропуска по-голямата част от планираните критики срещу опонентите от Лейбъристката партия в речта си, и твърди че атентата е "опит да отслаби демократично избраното правителство на Нейно Величество".

Госпожа Тачър казва в своята реч пред конференцията: "..... факта, че сме се събрали тук шокирани, но сплотени и решителни, е знак не само, че тази атака не успя, но че всички опити да се унищожи демокрацията с тероризъм ще се провалят." [2]

Патрик Магий[редактиране | edit source]

През септември 1986 г. е безусловно установено, че Патрик Магий, тогава на 35-годишна възраст, е човекът, който е планирал атентата и е поставил бомбата, като я е настроил да се детонира с часовников маханизъм (снабден с таймер, направен от компоненти от VHS видео-рекордер), като я монтира в банята на стаята, в която пребивава (номер 629).

Магий получава 8 доживотни присъди: 7 за престъпления, свързани с атентата в Брайтън, и осма — за конспирация и атентат. Съдията препоръча той да пребивава в затвора с минимален срок от 35 години. По-късно вътрешният министър Майкъл Хауърд увеличава този минимум в "доживот". Магий обаче е освободен от затвора през 1999 г., като е излежал само 14 години (включително времето преди да е наложена присъдата) съгласно условията от „Споразумението от Разпети петък“.

Говорителят на британското правителство заявява, че неговото освобождаване "е трудно за стомаха" и подава жалба до тогавашния вътрешен министър Джак Стро, да го предотврати, като отмени решението на Върховния съд на Северна Ирландия.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Тейлър, Питър. Brits. Bloomsbury Publishing, 2001. ISBN 0-7475-5806-X. с. 265.
  2. Маргарет Тачър, реч пред конференцията на консерваторите, 12 октомври 1984