Тимуридско изкуство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пиене на вино в пролетната гора.

Тимуридското изкуство е стил в изкуството, зародил се по време на Тимуридската империя (1370 – 1507). Това изкуство се характеризира със съчетанието на персийски и китайски стил, както и с влиянието на изкуството на други цивилизации в Централна Азия.[1] След упадъка на Тимуридската империя това изкуство продължава да оказва влияние върху други култури в Западна и Централна Азия.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Тимуридската империя е създадена от Тимур през 1370 г. след завладяването на различни територии от монголското ханство Илханат. След завладяването на някое селище, тимуридите често пощадявали живота на местните занаятчии и са откарвани в столицата Самараканд. След завладяването на Персия в началото на XV в., голяма част от характерните черти на персийското изкуство се преплитат с монголското изкуство. След приемането на исляма, Самараканд се превръща в един от световните центрове на ислямското изкуство. В средата на XV в. столицата е преместена в Херат, който се превръща в център на тимуридското изкуство. Скоро след това много тимуриди възприемат персийското изкуство като свое.[3]

Илюстрации[редактиране | редактиране на кода]

Тимуридското изкуство усъвършенства традиционната персийска концепция за „изкуството на книгата“. Илюстрациите на тимуридското изкуство са забележителни поради богатите си цветове и изтънчения си дизайн.[4] Поради качеството на миниатюрните рисунки, намерени в тези ръкописи, Сузан Ялман от Музея на изкуството „Метрополитън“ отбелязва, че „Хератската школа [на ръкописната живопис] често се разглежда като апогей на персийската живопис“. Илюстрациите не се ограничават само до ръкописите, тъй като много тимуридски художници създават и стенописи. Много от тези стенописи изобразяват пейзажи, произхождащи, както от персийската, така и от китайската художествена традиция.[5]

Металообработка, керамика и дърворезба[редактиране | редактиране на кода]

В Тимуридската империя се произвеждат и качествени метални изделия. Желязото, месингът и бронзът обикновено се използват като материали за създаване на произведения на изкуството.[6] След упадъка на Тимуридската империя някои ирански и месопотамски култури използват постиженията на тимуридското металообработване.[6]

Тимуридските творци обработват керамиката в китайски стил. В тимуридското изкуство се твори и дърворезба.[1]

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

След упадъка на Тимпурската империя в края на XV в., османците, сефевидите и моголите използват достиженията на тимуридското изкуство.[2][1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Komaroff, Authors: Suzan Yalman, Linda. The Art of the Timurid Period (ca. 1370 – 1507) | Essay | Heilbrunn Timeline of Art History | The Metropolitan Museum of Art // The Met’s Heilbrunn Timeline of Art History. Посетен на 16 ноември 2017.
  2. а б The Timurids and the Turkmen – The David Collection // www.davidmus.dk. Посетен на 16 ноември 2017. (на английски)
  3. B.F. Manz; W.M. Thackston; D.J. Roxburgh; L. Golombek; L. Komaroff; R.E. Darley-Doran (2007). „Timurids“. Encyclopedia of Islam, online edition. During the Timurid period, three languages, Persian, Turkish, and Arabic were in use. The major language of the period was Persian, the native language of the Tajik (Persian) component of society and the language of learning acquired by all literate and/or urban Turks. Persian served as the language of administration, history, belles lettres, and poetry.
  4. Iransaga – Persian Art, The Timurids // www.artarena.force9.co.uk. Посетен на 16 ноември 2017.
  5. „Timurids“ The Columbia Encyclopedia (Sixth ed.). New York City: Columbia University. Посетен на 8 ноември 2006.
  6. а б electricpulp.com. METALWORK – Encyclopaedia Iranica // www.iranicaonline.org. Посетен на 16 ноември 2017. (на английски)