Тлалок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тлалок, понякога наричан Нухуалпийи е нахуатлското име на бога на водата и плодородието в теотиуаканската и ацтекската религии. Под други имена е познат из цялата Централна Америка (Мезоамерика). Името му означава буквално "Този, който кара нещата да поникнат" [1].

Главата на Тлалок тук е съд за принасяне на благоуханни смоли; подобно на кандилница.

Основно представлявал земните води, по същия начин както Перна̀тата змия Кетцалкоатъл представлявала небесните води и стихии.

Мит[редактиране | edit source]

Ацтеките смятали, че Тлалок не е един от основните богове на сътворението; вярвали, че други богове го били сътворили. Явява се в много централноамерикански култури. В календара на ацтеките Тлалок е осмият владетел на деня и деветият господар на нощта. Изобразяват го носещ мантия от облаци, с корона от пера на жерави и на краката си носи сандали от пяна, а в ръцете кречетала, за да предизвиква гръмотевици.

Статуя на Тлалок пред Националния музей за антропология

Семейство[редактиране | edit source]

В космологията на тласкалтеките (tlaxcalteca), Тлалок се жени първо за богинята на красотата Шочикетцал [2](науатл: Xochiquetzal), но Тецкатлипока я отвлича. Тлалок повторно се жени този път за Чалчиуитликуе(Chalchihuitlicue) или Матлалкуейе (Matlalcueje). Тлалок има и по-голяма сестра — Уичтоциуатл (Уиштосиуатл, Huixtocihuatl).

Местожителство[редактиране | edit source]

Ацтеките вярвали, че той живеел в място, наричано Тлалокан, с другарката си Чалчиутликуйе ("носещата изумрудена пола"), също наричана Матлалкуейе ("носещата зелена пола") - богиня на езерата, потоците и реките. Тлалокан било и мястото, където "живеели" удавените.

Основно светилище[редактиране | edit source]

Половината от големия храм (Хуеи Теокайи) в Теночтитлан - столицата на Ацтеките била била боядисана в бяло и синьо и била посветена на Тлалок тъй като и в миналото и днес тропическо Мексико зависи от дъждовете. Другата половина била посветена на основното божество на мексиките - бога на войната Уицилопочтли. Култовите обреди към Тлалок там не съвпадали с тези на Уицилопочтли, макар също да имали имали цикличен характер. Те съответствували на сезонните промени или продължителна суша. В основното светилище са намерени много и явни следи от човешки жертвоприношения.

Култ[редактиране | edit source]

второто изображение е на Тлалок.

Тлалок бил един от най-страхопочитаните богове, поради властта му над светкавицата и гръмотевицата и поради властта му над дъждовете, които предизвиквали изобилие, а липсата им — глад и смърт.

Жертвоприношения[редактиране | edit source]

"полегналият Чаак"
  • Поклонниците на Тлалок извършвали доброволни човешки жертвоприношения, за да го почетат, смятайки го отговорен за периодите на суша и поройните дъждове.
  • Предлагали му най-вече деца. Децата били избирани, за да пищят и да чуят боговете принасяната жертва.
  • Начинът по който се принасяли децата на Тлалок бил често различен от общоприетото жертвоприношение (чрез изтръгване на сърцето)
както подобава за един воден бог, децата жертви били удавяни.
  • Във връзка с Тлалок е и божеството на маите Чаак, което често се среща в близост до комплекси на Тлалок и полегналата му фигура се използва за жертвен олтар. Поради тази причина някои историци смята за доста вероятно и традиционното приношение на сърца в блюдото на Чаак за Тлалок.

Мексиканските пирамиди[редактиране | edit source]

от средата на лунната пирамида - поглед към пирамидата на слънцето и улицата на мъртвите

Въз основата на развития култ към Тлалок изниква един град легенда. В историята на местното население на днешно Мексико, Тлалок е митичният основател на културата на Теотихуакан. "Пернатата змия" и Тлалок съжителствуват в стенописите и скулптурните елементи на комплекса. Пирамидите на Тлалок и Кетцалкоатл са по-малки от тези на слънцето и луната, но също са стъпаловидни, покрити са не с каменни плочи или блокове, а с дребни камъни. По стръмни стъпала вярващите се изкачвали с лице, а слизали (по необходимост) на една страна, без да показват на бога задните си части, напускайки комплекса. [3]

Пак благодарение на Тлалок тази култура напуска поселището си в Теотихуакан и се пренася в по-влажния крайбрежен юг. Изградените пирамидни комплекси са едни от най-посещаваните археологически паметници на Мексико — мексиканските високи пирамиди, намиращи се на 32 км на североизток (около час с кола) извън град Мексико сити. Комплексът е изумителен с монументалната си геометрия и размери, които не са напълно разкрити, и са доста разрушени тъй като античните развалини били използувани от наследниците на античната епоха за изграждане на новия град[4].

Упадък[редактиране | edit source]

игрището за пелота в Монте Албан. Губещият отбор бил жертван на олтарите на Кетцалкоатл и Тлалок.

Историческите изследвания са почти сигурни [5], че период на продължителна суша, независимо от многобройните жертвоприношения, слага край на местното почитане на Тлалок и напускането на Теотихуакан. Жреците съумели да убедят вярващите, че сушата е наказание от божеството. След упадъка на града Теотихуакан, култът към Тлалок се пренася към Оахака и в частност в Туле, Митла и Монте Албан [6], а оттам и измежду нахуатълските племена. Смята се, че теотиуанканските жреци са имали контакти с маите и оттам са взаимствали формата на бога Чаак, който също има роля на дъждовен бог и е интересен с разнообразието на формите приписвани му от маите.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.azteccalendar.com/god/Tlaloc.html
  2. http://www.azteccalendar.com/god/Tlaloc.html
  3. http://swadesh.unam.mx/actualidades/Actualidades/11/texto11/gamboa11.html
  4. http://www.youtube.com/watch?v=N8IzmWX5frc
  5. http://swadesh.unam.mx/actualidades/Actualidades/11/texto11/resenas.html
  6. http://swadesh.unam.mx/actualidades/Actualidades/06/texto06/ortega06.html