Теночтитлан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Теночтитлан е древен град, столица на държавата на ацтеките, който се е намирал на мястото на съвременния град Мексико сити.

Легендата[редактиране | edit source]

Легендата за основаването на Теночтитлан е отразена и в националния герб на Мексико, който не е променян значително от създаване на независимата от Испания държава Мексико. Нахуатлската легенда гласяла, че племената, предвождани от владетеля - уеи тлатоани (науатл huey tlatoani), трябвало да отседнат и основат града си там, където видят орел, кацнал върху кактус и който държал в клюна си гърмяща змия. Така и станало; като се движели през високото вулканично плато, уеи тлатоани и свитата му се натъкнали именно тази гледка - орел ядящ змия, кацнал върху кактус и там основали града си.

Историята[редактиране | edit source]

Приблизителната дата на основаването на града е около 1325. Столицата се издига на няколко острова, посред соленото езеро Тескоко[1] (испански:Texcoco; според оригиналното произношение от науатл се произнася Течкоко), в близост до по-старото селище Тлателолко. Със сигурни стъпки Теночтитлан расте и се разпростира на изкуствено създадени полуострови и острови, постоянно крадейки от площта на езерото. Около век преди епохата на испанските завоевания, (1518-1521) двата града, Теночтитлан и Тлателолко, се слели в една огромна островна столица (около 1000 хектара) с население около 200-250 хиляди (а според по-смели пресмятания до 500 хиляди) човека.[2]

Ла Конкиста (Завладяването)[редактиране | edit source]

Последният владетел на Теночтитлан, Моктекузума Чокойотцин (Монтесума, Моктезума) бил много суеверен владетел и когато му известили за странните белолики хора, пристигнали на източния бряг на океана, той изпратил дарове. Легендата гласяла, че изгоненият от Хуитцилопочтли (бог на войната) Кетцалкоатл - пернатата змия (бог на небето), трябвало да се завърне и според изчисленията на жреците точно около 1519-25 год. Даровете на Моктекузума били особени - три ритуални костюма: единият на Тецкатлипока, другият на Тлалок, а третият на Кетцалкоатл. Кортес, дали по прищявка или не, избрал да облече именно костюма на Кетцалкоатл. Това достигнало до ушите на Моктекузума и той посрещнал на 8 ноември 1519 (със смесени емоции на радост и страхопочитание, а също и с богати дарове) Ернан Кортес в двореца си в Теночтитлан.

Кортес в Теночтитлан[редактиране | edit source]

Историята е дълга за това как гостоприемното поведение на Моктекузума е било забравено и в един момент се оказал затворник и пленник на испанците. Населението на града и благородниците били силно разгневени; започнали бунтове. На 29 юни 1520 кулминира народното вълнение в Теночтитлан. Хората искали да изгонят чужденците. В опит да спре насилието Моктезума излязъл на терасата на двореца си и се опитал да призове поданиците си, но те като сметнали, че той е изменник и съюзник на испанците го замярали с камъни и обстреляли със стрели. Смъртно ранен, Моктекузума се оттегля и не след дълго умира. Испанците били една шепа и бързо напуснали Теночтитлан. Една старица (според Кодекс Борджия) ги забелязва и предупреждава армията. Забиват барабаните от змийска кожа и натоварените (със злато и украшения ограбени от храмовете) испанци се оказали заобиколени от многохилядната войска на мехиките. Малцина се измъкнали. Кортес по чудо успял "да спаси кожата".

Иронично местните обитатели наричат тази нощ на 29 срещу 30 юни 1520 "Тъжната нощ" (La Noche Triste) поради огромните загуби на испанците. След загубата на толкова много от своите Кортес сметнал, че всичко е загубено, но решил да потърси съюз измежду местни племена, които имали сметки за разчистване с мехиките (ацтеките). Но това, което последвало, било не атаки и битки, а биологична война, предизвикана без да подозират и без да имат каквото и да било намерение. Несвикнали с европейските болести, мехиките, ацтеките и сапотеките започнали да гинат; едрата и дребната шарка, донесени от испанците, а не мускетите и барутът, омаломощили и убили огромна част от местното население. Според някои източници погинало повече от половината население.

Окончателното падане на града[редактиране | edit source]

площадът в центъра на град Мексико "Ел Со̀кало" и катедралата построена с камъни от храмовете на ацтеките

През 1521 година, след тримесечна обсада на войските на Ернан Кортес, Теночтитлан паднал. Пожари и разрушения напълно унищожават столицата на ацтеките. Върху нейните руини испанците построяват града Мексико - център на вицекралството Нова Испания. Върху мястото на големия храм построяват Катедралата Света Богородица(преименувана де Гуадалупе). Иронията на съдбата е, че в днешно време древните пластове на островната тиня потъват и създават истински проблеми за запазване на тази катедрала. На мястото на големия пазар на Теночтитлан, днес се намира Ел Сокало - площадът на Мексико сити. От една страна е Президентството, а от другата страна многобройни хотели и административни сгради.

Хранилище на история[редактиране | edit source]

възстановка по модел на други оцелели паметници и храмове на ацтеките

Недалеч от красивия модерен район Поланко и Зона Роса, от източната страна на парка Чапултепек, се намира Антропологическият музей на Мексико. Благодарение на този музей се съхранили много ценни исторически паметници за историята на Теночтитлан и Мексико. В Антропологическия музей на първия етаж се намира интересен макет на града по археологически проучвания и възстановки. През 1920 години археолози и антрополози разкриват уникални паметници на културата и полагат основите на движение за запазване на местното историческо богатство. В действителност този макет не показва цветовете и кръвта, огньовете и атмосферата на оживения метрополис от края на 16-ти век и изглежда като един "стерилен" експонат.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Археологически музей Музей [1]
  2. http://thedagger.com/archive/conquest/tenochtitlan.html