Варицела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шарка.

Varicela Aranzales.jpg

Варицелата (на латински: varicella), позната още като лещенка, е вирусна заразна болест, главно сред деца до 10 години. Тя протича леко с обрив по кожата, без да оставя следи. Инкубационният период е от 11 до 21 дни.

Етиология[редактиране | edit source]

Причинява се от един вирус – Varicella zoster virus (варицела зостер вирус) който предизвиква 2 заболявания. При първоначално заразяване на организма с него се появява болестта варицела. След това обаче той се загнездва в дорзалните ганглии (струпвания на нервни клетки – неврони) и дори и след десетки години при спадане на имунитета на пациента причинява заболяването Херпес зостер причиняващо варицелоформен обрив, но в определен участък на тялото. При това заболяване болният също може да бъде заразоносител поради наличието на инфекциозни причинители в течността, съдържаща се в обривите.

Механизъм на предаване[редактиране | edit source]

Предаването на вируса става по въздушно-капков път при попадане на образуваните при кихане или кашляне на болния микроскопични капчици, съдържащи причинителя, във въздухоносните пътища или очите на околните.

Друг начин на предаване на инфекцията е вътреутробно по време на бременността, както и по контактен път от болните от Херпес зостер с попадане на инфекциозния материал в дихателните пътища и конюнктивите на очите.

При контакт с болен от варицела се разболяват 80 % от непреболедувалите. По-често боледуват децата, тъй като повечето от възрастните са прекарали тази шарка и притежават траен (доживотен) имунитет (невъзприемчивост) към това заболяване. Боледуват всички възрасти, като при заболяване на майката в последните 20 дни от бременността новороденото може да се роди с варицелен обрив. Болните са заразни в периода 1-2 дни преди появата на обрива до завяхване на обривните единици. Погрешно е схващането, че обривите могат да се разпространяват по други места по кожата след разчесване на везикулите (мехурчетата), съдържащи вируси,тъй като заразяването става единствено чрез поемане на заразата през дихателните пътища, конюнктивите и вътреутробно.

Клинична изява[редактиране | edit source]

Инкубационният (скритият) период на заболяването е от 12 до 21 дни, средно 14-16.

Заболяването започва с висока температура до 39 0C, болки в гърлото, хрема, кашлица и типичен обрив, който първоначално е представен от леко надигнати червени петна до 5-10 mm в диаметър, като за няколко часа след това се появяват и везикули (мехурчета) върху тези петна. Везикулите могат да бъдат разпространени по цялото тяло (вкл. и в косата) като отначало са изпълнени с бистро съдържимо, но после потъмняват и на тяхно място се образуват тъмни корички, а след тяхното отпадане остават тъмни петна по кожата, които изчезват след няколко месеца без образуване на никакви белези.

Развитието на обрива продължава обикновено 3-4 дни, през които продължават да се появяват нови обривни единици, и след това настъпва обратно развитие със завяхване на обривите. Обикновено е налице силен сърбеж, който принуждава децата да разчесват ожесточено обривите, при което се получава разкъсване на везикулите с потенциална опасност от тяхното инфектиране.

Освен по кожата, обриви може да има по лигавицата на устната кухина (бързо преминаващи в афти), гениталиите, ануса и гръкляна. Характерно е че при децата варицелата протича по-леко, отколкото при възрастните, поради което някои родители предпочитат да осигурят целенасочено на децата си контакт и евентуално по-леко преболедуване от това заболяване в детска възраст.

Освен описаната типична форма на протичане има и други варианти:

  • рудиментарна форма – с единични обриви, нормална температура и запазено общо състояние.
  • пустулозна форма – с гнойно възпаление на везикулите при тяхното разкъсване и развитие на флегмон и абсцес(гнойно възпаление на подкожната тъкан).
  • булозна форма – сливане на отделните везикули в були (големи мехури).
  • хеморагична форма – изпъване на везикулите с кръвенисто съдържимо, тежко протичане и висока смъртност при пациенти със снижен имунитет.
  • гангренозна форма – образуване на некрози (участъци от мъртва тъкан) с образуване на гнойни рани и лоша прогноза за изхода на заболяването.

Усложнения[редактиране | edit source]

Най-честото усложнение е вторичното инфектиране на везикулите при тяхното разкъсване и развитие на инфекциозно възпаление на околната подкожна тъкан - лимфаденити, абсцеси и флегмони. Понякога се стига до усложнения като гнойна ангина, възпаление на ухото, синузит и други заболявания на горните дихателни пътища. По-рядко усложнение на варицелата е развитието на първична варицелна бронхопневмония, протичаща леко и поддаваща се лесно на стандартно лечение.

Изключително редки усложнения на варицелата са нефритът (възпаление на бъбреците), артритът (възпаление на ставите) и енцефалитът (възпаление на главният мозък).

При заболяване на бременна жена през първата половина на бременността съществува опасност от развитие на уродства на плода - недоразвитие на крайниците, микрофталмия (намален размер на очите), микроцефалия (намален размер на главния мозък), корова атрофия (намаление на сивото вещество на мозъка).

Диагноза[редактиране | edit source]

Поставянето на диагнозата е лесно при типичен варицелен обрив и данни за контакт с болен от варицела, а прогнозата обикновено е много добра, освен при болни с потиснат имунитет и бременни.

Лечение[редактиране | edit source]

Обикновено при неусложнените форми на болестта пациентът се изолира в дома за 7-10 дни и се прилага мазане с ментолов спирт против сърбежа и за дезинфекция минимум 3 пъти дневно навсякъде където има обриви, включително и в косата, като се избягва къпането. Допълнително се назначава лечение с витамини. Желателно е да се поемат храни, които да не са кисели, да нямат пикантни подправки и да са течни и кашави във връзка с развитието на афти в устата. Трябва да се набляга на такива храни, съдържащи витамини - пресни плодове и зеленчуци. Народното поверие, че ако на детето се даде да пие вино, обривът ще „избие по-лесно“ е дълбоко погрешно. Трябва да се избягва разчесването на везикулите, като при деца е уместно изрязване на ноктите. При изключително силен сърбеж пациентът може да се маже с ментолов спирт многократно (10-15 пъти) през деня, както и да приема някакъв противоалергичен медикамент през устата (цетиризин, лоратадин).

При пациенти с данни за сериозни бактериални усложнения - гнойна ангина, отит (възпаление на средното ухо), пневмония, флегмон (дифузно гнойно възпаление на подкожната тъкан), абсцес (кухина с гной) и др. – се налага приложението на антибиотици. При пациенти със силно снижен имунитет се налага да се прилагат противовирусни лекарства - Zovirax, Acyclovir.

Изключително важно е да се избягва контакта с бременни, които не са боледували от варицела, с оглед на евентуалното им заразяване и предаване на инфекцията на плода, което в първата половина на бременността води до появата на уродства на плода.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]