Нова Испания

Вицекралство Нова Испания (1519-1821)
География и население
Площ	7 млн. кв. км km²
Столица	Мексико
Официален език	Испански Нахуатъл Маянски
Официална религия	Католицизъм, традиционни индиански вярвания
Население (пребр.)	1519 г. - 20 млн. души 1810 - 5-6,5 млн. души
Управление
Форма	монархия
История
Икономика
Валута	испански колониален реал
Наследници след разпадането са: Първа Мексиканска империя Испанска Западна Индия Испанска Източна Индия

Вицекралство Нова Испания (на испански: Virreinato de Nueva España) е колония на кралство Испания в Северна Америка, съществувала от 1535 до 1821 година.

Състои се от съвременните територии на Мексико, югозападните части на Съединените американски щати (също и Флорида), Гватемала, Белиз, Никарагуа, Салвадор, Коста Рика и Куба. Освен тях на подчинение на вицекралството били и Филипините и други острови в Тихия океан и Карибско море.

Нова Испания се управлява от вицекрал, назначаван пряко от краля на Испания. Първият вицекрал е Диего Колумб — първородният син на Христофор Колумб, който през 1509 г. избира Санто Доминго за своя резиденция. Двадесет и шест години по-късно административният център на вицекралството се мести в град Мексико.

Вицекралят трябва да е безкрайно предан на испанския монарх и действа като официален негов представител в колониите. В колониите той има следните власти: командва войската, избира кандидати за заемане на висши църковни постове, осъществява контрол над колониалната хазна. Вицекралят обаче няма право да въвежда нови закони, има ограничен мандат и дейността му е следена от т.нар. резиденсия и от т.нар. визита. Тези две служби имат задължението да следят дейността на вицекраля.

През 1821 г., в резултат от поражението във Войната за независимост на Мексико, Испания губи всички североамерикански територии, които непосредствено преди това съставляват вицекралството. Куба и Филипините остават под управлението на Испания до 1898 год.