Трагедията на общите блага
Трагедията на общите блага[1][2][3][4][5] (на английски: Tragedy of the commons) е икономическата теория, която описва ситуацията в рамките на една система на споделени ресурси, в която индивидите, действащи независимо според собствените си интереси, с поведението си застрашават общото за всички индивиди благо, като го изчерпват или влошават качеството му посредством колективните си действия.
Понятието и терминът произлизат от есето от 1833 година на викторианския икономист Уилям Форстър Лойд, който използва хипотетичния пример с ефекта от нерегулираното потребление за пасище на общите земи на едно селище (тогава наричани разговорно „the commons“).[6] Столетие по-късно понятието придобива широка гражданственост благодарение на есето на еколога Гарет Хардин от 1968 година.[7] В този контекст „commons“ се приема в значението на всякакви ресурси, чието потребление не се регламентира, например атмосферата, океаните, реките, рибните пасажи, включително и общия офис хладилник. С термина „трагедията на общите блага“ се описва проблем, при който всички индивиди имат равен и безпрепятствен достъп до ресурс, като в литературата се среща аргументацията, че по-точен е терминът „трагедията на нерегламентирано ползваните общи блага“. На български се среща и като „трагедия на общата собственост“, „трагедия на общите ресурси“ и други.
Трагедията на общите блага често се цитира във връзка с устойчивото развитие, намирането на баланс между икономическия растеж и защитата на природата, както и при дебата относно глобалното затопляне. Използва се и при анализирането на поведението на индивидите в икономиката, еволюционната психология, антропологията, социологията, теорията на игрите, политиката, данъчното облагане.
Примери[редактиране | редактиране на кода]
По-общите примери, някои от които предложени от Хардин, за потенциално или реално случили се трагедии на общите блага, включват:
- Планетарна екология
- Безконтролен растеж на човешката популация, който води до пренаселеност;
- Предпочитанието към момчета в семейството, което води до абортиране на женски ембриони и в резултат – до небалансирано съотношение на половете;
- Въздух – замърсяване на въздуха с промишлени и транспортни емисии;
- Вода – замърсяване на водите, водни кризи, прекомерно извличане на грунтови води, разхищение на водата вследствие свръхиригация;
- Гори – Изсичането на стари гори за дървесина, подсечно-огнево земеделие,
- Енергийни ресурси и климат – опасни за околната среда остатъци от минната индустрия, замърсяване в резултат на изгарянето на изкопаеми горива, водещо до глобално затопляне
- Животни – Разрушаване на хабитатите и бракониерство на животински видове, водещи в резултат до Холоценско масово измиране
- Конфликт между човека и дивата природа;
- Океани – Прекомерен риболов;
- Антибиотици и антибиотична резистентност – прекомерна и погрешна употреба на антибиотици навсякъде по света, която ще доведе до ускорена антибиотична резистентност и неефективност.
- Публично споделени ресурси
- Нежеланите имейл съобщения (спам) занижават полезността на системата на електронната поща и повишават за всички потребители цената на интернет при ползи, генерирани само от много малък брой от потребителите;
- Вандализмът и замърсяването на публичното пространство, като паркове, зони за отдих и обществени тоалетни;
- Общите ресурси на познанието (Knowledge commons), включващи нематериалните и колективно притежавани блага на информационната ера. В това число се включва например софтуерният код и документация на проекти, които може да бъдат „замърсени“ с неподреден код и неточна информация;
- Придобитите знания и умения, които всички заинтересовани отказват сами да приложат на практика („pass the bucket“).
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ РАБОТЕН ДОКУМЕНТ – Част 1 относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата политика в областта на рибарството, Комисия по рибно стопанство към ЕП, 07.02.2012
- ↑ Възможности за устойчив икономически растеж в селското стопанство, Яким Китанов, „Ново знание“, г. 1, кн. 1, стр. 49 – 57
- ↑ Преструвки за биоразнообразието, Анес Синай, сп. „Монд Дипломатик“, 02.10.2010
- ↑ Когато лекарствата спрат да действат, Mediapool.bg, 21.05.2016
- ↑ Не е ли време да се научим да гледаме по-далеч от носа си?, сп. „Мениджър“, 03.10.2015
- ↑ Lloyd, William Forster. Two lectures on the checks to population. England, Oxford University, 1833. Посетен на 13 март 2016.
- ↑ Hardin, G. The Tragedy of the Commons // Science 162 (3859). 1968. DOI:10.1126/science.162.3859.1243. с. 1243 – 1248.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tragedy of the commons в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |