Трансилванско секирче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Lathyrus transsilvanicus
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Бобовоцветни (Fabales)
семейство:Бобови (Fabaceae)
триб:Същински бобови (Fabeae)
род:Секирче (Lathyrus)
вид:L. transsilvanicus
Научно наименование
Reichenbach
[ редактиране ]

Трансилванско секирче (Lathyrus transsilvanicus) е многогодишно тревисто коренищно растение от семейство Бобови. Регионално изчезнал вид в България, включен в Червената книга на България.[1]

Достига височина 30 – 80 cm, без крила, с дълги кафяви власинки. Листата им са чифтоперести, завършващи с осилче. Имат 2 – 4 двойки ланцетни до обратнояйцевидни листчета с дължина 40 – 100 mm, от долната страна са сиво-зелени, с редки власинки, а от горната – зелени и голи. Цветовете са събрани по 8 – 12 в гроздовидни съцветия. Чашката е с неравни помежду си зъбци. Венчелистчетата са жълти. Плодът е линеен, кафяво-червен боб. Трансилванското секирче се размножава със семена.[1]

Среща се в сенчести букови гори върху кафяви горски почви. В България трансилванското секирче е забелязано за последен път през 1905 г. в долината на река Арманкая в Средна Стара планина. Разпространено е на Балканския полуостров и в Централна Европа.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Анита Тошева, Борис Асьов, Цветомир М. Денчев. Трансилванско секирче // Червена книга на България. Посетен на 31 март 2017 г.