Трилофос (дем Седес)
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Трилофос.
| Трилофос Τρίλοφος | |
| — село — | |
  Трилофос  Трилофос  Трилофос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Седес |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 179 m |
| Население | 3517 души (2001) |
| Трилофос в Общомедия | |
Трилофос или Замбат (на гръцки: Τρίλοφος, до 1926 година Ζουμπάτες, Зумбатес[1]) е село в Гърция, дем Седес (Терми), област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Трилофос е разположено в северозападната част на Халкидическия полуостров, на 20 километра южно от Солун.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Замбат е село в Солунска кааза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Замбатес (Zambates), Касандрийска епархия, живеят 1200 гърци.[2] Църквите „Свети Атанасий“ и „Успение Богородично“ са от XIX век.[3]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Замбатъ живеят 1000 гърци.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Замбат (Zambat) има 850 жители гърци и в селото работи гръцко училище с 2 учители и 816 ученици.[5]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Зумбатес (Ζουμπᾶτες) е гръцкоговорещо село в Касандрийска митрополия с 1260 жители с гръцко съзнание. В селото работят гръцко петкласно смесено училище и детска градина със 144 ученици (89 мъже и 55 жени) и 3 учители.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година Замбат попада в Гърция. В 1926 година е прекръстено на Трилофо, Трихълмово.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 36. (на френски)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/41736/1055/24-10-1988 - ΦΕΚ 879/Β/8-12-1988 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 юни 2018.[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 142.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 220 – 221. (на френски)
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
| |||||||||||||||||
