Улуру

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Национален парк Улуру-Ката Тюта
Uluru-Kata Tjuta National Park*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Улуру по залез слънце
Улуру по залез слънце
Държава Флаг на Австралия Австралия
Тип Смесено
Критерии v,vi,vii,ix
Справка
Регион** Азия и Тихия океан
Регистрационна справка
Вписване 1987  (11та сесия)
Разширение 1994
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.
Местоположение на картата на Австралия

Улуру (Uluru, виж по-долу за други имена) е голямо скално образувание в северната част на централна Австралия. Това е вторият по големина (след Маунт Огъстъс, който също се намира в Австралия) скален монолит на земята. Намира се в националния парк "Улуру-Ката Тюта", на 335 километра югозападно от най-близкия голям град, Алис Спрингс (450 километра по пътя). С височината си от 318 метра и дължина 8 километра скалата с право се смята за едно от чудесата на света.

Име[редактиране | edit source]

Улуру е българският вариант на аборигенското име на скалата, Uluṟu ([uluɻu]). На 19 юли 1873 г. скалата е посетена от европейски картограф, който ѝ дава името на тогавашния Главен секретар на Южна Австралия, сър Хенри Ейърс (или Айерс). Така скалата става известна като Ayers Rock, предавано на български като Айерс Рок, Ейърс Рок или Айрес Рок, като втората дума не винаги започва с главна буква.

През 1993 г. е приета политика на двойно именуване, което позволява официални имена да се състоят едновременно от традиционно аборигенско име и английско име. На 15 декември 1993 г. скалата е преименована на "Ейърс Рок/Улуру" (Ayers Rock/Uluru) и става първото официално наречено с двойно име образувание в Северната територия.

Описание[редактиране | edit source]

Преди 500 милиона години Улуру е била част от океанското дъно. Монолитът в продължение на много години е бил вписан в книгата "Рекордите на Гинес" като най-големият в света. Поради минералите в скалния ѝ състав, в зависимост от времето и атмосферните условия скалата може драматично да промени цвета си от почти виолетовосиньо до огнено червен.

История[редактиране | edit source]

Според археологическите сведения районът около Улуру е бил населен от 10 000 години. През 1920 г. австралийското правителство включва Улуру към резервата „Петерман“, но на 26 октомври 1985 г. връща собствеността на коренните жители и създава националния парк Kata Tjuta.

Легенди[редактиране | edit source]

Аборигените вярват, че под повърхността на планината има огромна кухина, където се намира енергиен източник, който те наричат Tjukurpa (Времето на сънищата). Те смятат, че през цялото време на обиколката около скалата човек сънува. Мястото се почита като свещено от местния народ аранда. Днешните племена говорят, че техните древни прародители са населявали земята около могилата. Те са оставили своята история във вид на рисунки, изсечени в повърхностния скален слой на много места по повърхността на монолита. В няколко от пещерите в Улуру има изобразени множество истории от "Времето на сънищата". Рисунките по стените датират от десетки хиляди години, като са били обновявани многократно през поколенията. Така хилядолетната история и легендите, свързани с това величествено място, се запазват и предават във времето.

Външни препратки[редактиране | edit source]