Унструт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мост над Унструт при Вайшютц
Изворът на Унструт

Унструт (на немски: Unstrut, [ˈʊnʃtruːt]) е 192 км дълга река в Тюрингия в Саксония-Анхалт, Германия.

Тя извира западно от Кеферхаузен при Дингелщет в южен Айхсфелд в Северна Тюрингия. Влива се в при Гросйена при Наумбург в Заале, която се влива в Елба, а тя в Северно море.

Името на реката произлиза от германската дума strödu, което означава блатисто. През 575 г. реката се нарича Онеструдис, през 7 век Унеструде, 994 г. Внструод. Реката е корабоплавателна от 1612 г. От 1791 г. строят канализация от 71 км. На 8 април 1795 г. се разрешава корабоплаваето по Унструт.

На долното течение на Унструт се намира лозарската територия Заале-Унструт (днес около 640 ха), която е открита за туризма през 1993 г. Weinstraße Saale-Unstrut или 13. Deutsche Weinstraße. За виното от този район се споменава през 998 г. в документ на Ото III.

През 531 г. според Григорий Турски на Унструт франките нанасят голямо поражение на тюрингската войска на крал Херминафрид и го свалят от престола и Тюрингското кралство е завладяно от Франкската империя.

На 15 март 933 г. в Битката при Риаде при река Унструт крал Хайнрих I Птицелов побеждава маджарите (унгарци).

От 19 до 21 октомври 1813 г. победената френска войска с император Наполеон Бонапарт пресича река Унструт след Битката на народите при Лайпциг и се стига отново до кървава битка. Руснаците и прусаците пресичат реката едва на 22 октомври.

Източници[редактиране | edit source]

  • Thüringer Landesanstalt für Umwelt, Gebiets- und Gewässerkennzahlen, Jena 1998.
  • Gerlinde Schlenker, Jürgen Laubner, Die Unstrut. Porträt einer Kulturlandschaft, Mitteldeutscher Verlag, Halle, 2002, ISBN=3-89812-137-2.
  • Fritz Kühnlenz, Städte und Burgen an der Unstrut, Verlagshaus Thüringen, 1999, ISBN 3-89683-121-6.
  • Michael Eile, H.-J. Strumpf, Die Unstrut-Wasserstraße 2010, Mess-Expedition Radegunde, Gotha 2011, ISBN 978-3-00-034423-7.
  • Andreas Schmölling, Klaus Schmölling, 200 Jahre Schiffbare Unstrut 1795-1995. Heimatverein Artern, 1995, DNB 945473303.
  • Christian Kupfer, Michael Pantenius, Die Weinstraße an Saale und Unstrut - Kulturlandschaft in Mitteldeutschland. Mitteldeutscher Verlag, 1997, ISBN 3-932776-01-1.
  • Harald Rockstuhl, Unstrut Sagenbuch. Die schönsten Sagen von der Quelle bis zur Mündung. Bad Langensalza 2007, ISBN 978-3-938997-81-9.

Външни препратки[редактиране | edit source]

51°10′33″ с. ш. 11°48′07″ и. д. / 51.175833° с. ш. 11.801944° и. д.