Фарьорски език
Облик
Фарьорски език føroyskt mál | |
/ˈføːɹɪst mɔaːl/ | |
Страна | Фарьорски острови, Дания, Норвегия |
---|---|
Регион | Скандинавия |
Говорещи | 60 000 |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Германски Северногермански Западноскандинавски Фарьорски | |
Официално положение | |
Официален в | Фарьорски острови |
Малцинствен в | Дания Гренландия |
Регулатор | Фарьорски езиков борд |
Кодове | |
ISO 639-1 | fo |
ISO 639-2 | fao |
ISO 639-3 | fao |
Фарьорски език в Общомедия |
Фарьорският (ферьорският) език (самоназвание: føroyskt, [ˈføːɹɪst, ˈføːɹɪʂt]) е индоевропейски език, който е част от западноскандинавската езикова група.
От 1937 г. е официален във Фарьорските острови. Общият брой носители на езика не е ясен, но се оценява на 60 до 100 хиляди души. Това нарежда фарьорския сред най-малко говорените езици в Европа.
Азбука
[редактиране | редактиране на кода]Фарьорската азбука е съставена на латинска основа и съдържа 29 букви.
графема | име |
---|---|
A, a | fyrra a [ˈfɪɹːa ˈɛaː] („предно a“) |
Á, á | á [ɔaː] |
B, b | be [beː] |
D, d | de [deː] |
Ð, ð | edd [ɛdː] |
E, e | e [eː] |
F, f | eff [efː] |
G, g | ge [geː] |
H, h | há [hɔa] |
I, i | fyrra i [ˈfɪɹːa ˈiː] („предно i“) |
Í, í | fyrra í [ˈfɪɹːa ˈʊi] („предно í“) |
J, j | jodd [jɔdː] |
K, k | ká [kɔa] |
L, l | ell [ɛlː] |
M, m | emm [ɛmː] |
N, n | enn [ɛnː] |
O, o | o [oː] |
Ó, ó | ó [ɔuː] |
P, p | pe [peː] |
R, r | err [ɛɹː] |
S, s | ess [ɛsː] |
T, t | te [teː] |
U, u | u [uː] |
Ú, ú | ú [ʉuː] |
V, v | ve [veː] |
Y, y | seinna i [ˈsaiːdna ˈiː] („задно i“) |
Ý, ý | seinna í [ˈsaiːdna ˈʊiː] („задно í“) |
Æ, æ | seinna a [ˈsaiːdna ˈɛaː] („задно a“) |
Ø, ø | ø [øː] |
Бележки:
- Двойките букви „предно и задно a, i и í“ (a/æ, i/y, í/ý) влияят на правописа и на азбучния ред, но не и на произношението, а тяхното усвояване може да представлява трудност за изучаващите езика.
- Графемата Ð не обозначава никоя конкретна фонема и присъства в азбуката предимно по етимологични причини. Тя никога не стои в началото на думата, а горният и регистър се появява само когато дума е изписана изцяло с главни букви, например в лога или на географски карти: SUÐUROY.
- Ø, ø може да се появи като Ö, ö в поетичния език или по традиция, като например се изпише Föroyar вместо Føroyar.
- Знаците C, Q, W, X и Z не присъстват в азбуката. В разпространени лични и фамилни имена във Фарьорските острови обаче се срещат допълнителни букви: Lützen, Müller, Winther, Zacharias.
- С фарьорска клавиатурна подредба може да се пише на латински или на повечето днешни западноевропейски езици, но старонорвежката и съвременната исландска буква Þ, þ липсва. Във фарьорски сродни думи обикновено на нейно място стои t или h, а когато се транскрибира исландско име, често се използва th.
Тази статия, свързана с Дания, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.