Северногермански езици

Северногермански езици Скандинавски езици
Разпространение:	Северна Европа, Исландия, Гренландия
Говорени от:	14 000 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Индоевропейски Германски Северногермански езици Западноскандинавски Източноскандинавски
Карта
Северногерманските езици на картата на Европа

Тази статия е част от
темата Скандинавия
География
Планини
Полуостровът
Викингите
Викингска епоха
Варяги
Викинги
Тинг
Покръстване
Политически съюзи
Калмарска уния
Дания-Норвегия
Швеция-Норвегия
Швеция-Финландия
История
На Скандинавия
На Дания
На Финландия
На Норвегия
На Швеция
На Исландия
На Оландските острови
На Фарьорските острови
Други
Скандинавизъм
Валутен съюз
Съюз за защита
Северногермански езици
Скандинавска митология

Северногерманските или скандинавски езици съставляват един от трите клона германски езици, под-семейството на индоевропейските езици, заедно със западногерманските и вече изчезналите източногермански езици. Понякога езиците от тази група са наричани „нордически езици”. Терминът „северногермански езици” се използва предимно в сравнително-историческият метод в лингвистиката, докато терминът „скандинавски езици” е по-общоприет и се използва във всекидневната реч. Приблизително 20 милиона души от северните страни са със скандинавски майчин език, включително и шведското малцинство във Финландия. Езици, принадлежащи на северногерманската езикова група се говорят и в Гренландия, както и от някои имигрантски групи в северна Америка и Австралия.

История

Около 3 век пр.Хр. вече има доказателства, под формата на руническо писмо, за разграничението на северногерманските езици от другите германски езици. От староскандинавския (3 – 7 в.) и старонорвежкия (7 – 14 в.) езици, северногерманските езици се развиват към две подгрупи – източни скандинавски езици (датски и шведски) и западни скандинавски езици (норвежки, фарьорски и исландски). Скандинавските заселници са наложили старонорвежкия в Исландия и Фарьорските острови към 9 век. От всички скандинавски езици исландския е най-близък до старонорвежкия. Друг език, развил се на базата на старонорвежкия е т.нар. норнски език, който бил наложен през 9 в. от викингите в Оркни и Шетланд и замира около 18в. През средновековието (до 13 в. в Швеция и Исландия), хората говорещи скандинавски езици са се разбирали един друг и са наричали този общ език „датски” (виж „старонорвежки”). До 16 в. шведите и датчаните са говорили един език (вж A Description of the Northern Peoples). От друга страна, по същото време, на синтактична основа започват да се разграничават островните (Исландия и Фарьорските острови) и континенталните (Дания, Швеция и Норвегия) скандинавски езици. При разделянето на скандинавските езици на източна и западна езикови групи, западната попада под силно влияние на северногерманския диалект (нисконемски) по времето на Лигата на Ханзата (12 – 17 в.). В наши дни скандинавските езици са силно повлияни от английския език. Проучване през 2005 год. показва, че броят чуждици, навлезли от английски е нараснал 2 пъти за последните 30 години и вече представлява 1,2% от речта.

Класификация

Освен географското разграничение на скандинавските езици (континентални и островни) , съществува и раграничението, базирано на тяхната степен на взаимноразбираемост. В следствие на дългата политическа обединеност на Норвегия и Дания, норвежкия език е бил почти идентичен с датския до норвежката правописна реформа през 1907 год. От друга страна, в датския език се забелязва отдалечаване на устната от писмената му форма, което води до голяма прилика с норвежкия в писмена форма и значителни разлики при устната реч. Най-ниска степен на взаимноразбираемост има при устния датски и шведски езици. Понякога, на шега се казва, че норвежкия език е „датски с шведско произношение”.