Ферганска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ферганска област
Farg'ona viloyati
Страна Узбекистан
Адм. центърФергана
Площ6800 km²
Население3 683 100 души (2019)
542 души/km²
Райони (тумани)15 + 4
ГубернаторШухрат Ганиев
Официален сайтen.ferghana.uz
Ферганска област в Общомедия

Ферганска област (на узбекски: Farg'ona viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 6800 km² (10-о място по големина в Узбекистан, 1,52% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 3 683 100 души[1] (2-ро място по население в Узбекистан, 10,99% от нейното население). Административен център град Фергана. Разстояние от Ташкент до Фергана 419 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Най-старият град във Ферганска област е Маргилан, един от най-древните градове в Средна Азия, известен от историческите източници от 10 век. През 1876 г. официално за град е утвърдено селището Коканд, известно също от 10 век. Същата година на 16 km южно от Маргилан е основано селището Нови Маргилан, което веднага е утвърдено за град и става административен център на района. От 1910 до 1924 г. носи името Скобелев, а след това Фергана. Останалите 6 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1974 до 1983 г. Ферганска област е образувана на 15 януари 1938 г. На 6 март 1941 г. от северните ѝ райони е образувана Наманганска област, а от източните – Андижанска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Ферганска област се намира източна част на Узбекистан. На юг граничи с Ошка област на Киргизстан, на запад – със Согдийска област на Таджикистан, на север – с Наманганска област и на североизток – с Андижанска област. Южно от областта на територията на Ошка област на Киргизстан се намират 3 анклава (Сух, Шахимардан и Чонг Кара, които също са част от територията на Ферганска област и съответно на Узбекистан. В тези си граници заема площ от 6800 km² (10-о място по големина в Узбекистан, 1,52% от нейната площ). Дължина от запад на изток 172 km, ширина от север на юг 70 km.[2]

Северната част на областта е заета от Куштепинското възвишение и Язъяванската степ, които са части от обширната Ферганска котловина. От юг котловината е обградена от наносните конуси на реките стичащи се от Алайския хребет. На юг се простират т.нар. „адири“ (ниски предпланински части), които още по̀ на юг, в по-горе изброените анклави се сменят с крайните северни склонове на Алайския хребет. В анклава Шахимардан се намира най-високата точка на областта 2675 m (39°57′23″ с. ш. 71°48′41″ и. д. / 39.956389° с. ш. 71.811389° и. д.).[2]

Климатът е континентален със сравнително мека зима и горещо лято. Средна януарска температура във Фергана -3,2 °C, а средна юлска 28 °C. Годишната сума на валежите е около 100 mm на запад, в района на град Коканд, до 170 mm на изток и до 270 mm в предпланинските райони, като падат предимно през пролетта. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 210 – 220 денонощия.[2]

По северозападната граница на областта преминава участък от горното течение на река Сърдаря). От Алайския хребет на север се стичат реките Исфайрамсай, Шахимардан, Сух, Исфара и др., които не достигат до Сърдаря панеже водите им на 100% се отклоняват за напояване по изградените напоителни канали. Реките са с ледниково-снежно (река Сух с предимно ледниково) подхранване, с ясно изразено пълноводие през юли и август.[2]

Преобладават сивите и ливадно-блатните почви, в района на „адирите“ са развити основно типичните и светлосивите почви, а по терасите на Сърдаря – алувиално-ливадните почви. В северните части на областта има солончакови ливади и типични солончаци. Значителна част от територията на областта е заета от обработваеми земи. В оазисите виреят пирамидална топола, караагач и др., а по долините на реките малки широколистни и арчови (вид средноазиатска хвойна) горички. Животинският свят е представен от дива свиня (по долината на Сърдаря), а в зоната на „адирите“ и предпланините на Алайския хребет се срещат вълк, лисица, заек, язовец, бодлокож. Има множество видове птици, влечуги и паякообразни.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Ферганска област област е наброявало 3 683 100 души (10,99% от населението на Узбекистан). Гъстота 541,63 души/km². Етнически състав: узбеки 75,0%, руснаци 9,4%, таджики 5,0%, татари 4,1%, киргизи 2,3% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Ферганска област се дели на 15 административни района (тумана), 9 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 5 града с районно подчинение, 204 селища от градски тип и 5 градски района в град Фергана.[1][3]

Административно-териториално деление на Ферганска област
Административно-териториално деление на Ферганска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Фергана
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Коканд 40 246 900 гр. Коканд 264 900 86 Мукими
2. Кувасай 264 84 500 гр. Кувасай 74 500 17 Арсиф, Дустлик, Калача, Кучкарчи, Муян, Найман, Суфан
3. Маргилан 41 238 930 гр. Маргилан 215 400 16 Янги Маргилан
4. Фергана 97 380 800 гр. Фергана 264 900 - Акарък, Бешбола, Йормозор
Административен район
(туман)
1. Алтъаръкски 630 191 700 сгт Алтъарък 8781 36 Азимабад, Бурбалик, Джурек, Ескиараб, Зилха, Катпут, Окбуйра, Паласан, Повулган, Чордара, Янгиараб, Янгикурган
2. Багдадски 330 190 100 сгт Багдад 10 086 70 Амиробод, Багдад-2, Бекабад, Богишамол, Бордон, Дурманча, Иргали, Каракчитол, Кахат, Киркболди, Конизар, Кущегирмон, Маткулабад, Мирзаабад, Самандарак, Самарканд, Ултарма, Хуснабад, Чекмирзаабад, Чуринди
3. Бешаръкски 770 204 600 гр. Бешарък 17 289 128 Актовук, Бешкапа, Заркайнар, Капаянги, Кумкишлак, Рапкан, Товул, Узун, Чимбай, Яккатут
4. Буйвадински 280 202 600 сгт Ибрат 16 100 82 Аккурган, Бачкир-1, Бачкир-2, Бегабад, Бувайда, Джалаер, Кум, Найман, Урганжи
5. Дангарински 450 155 200 сгт Дангара 7983 115 Доимабад, Катта Ганжиравон, Катта Турк, Кум Кияли, Топтиксарай, Тумор, Урганжи, Янгикишлак
9. Кувински 437 231 700 гр. Кува 39 975 40 Алтиарък, Бегабад, Гулистан, Дамарик, Джараер, Кайирма, Какир, Кандабулок, Карашох, Мустакиллик, Пастки Хужа Хасан, Толмазор, Турк, Узбек, Юзия
8. Кущепински 390 169 800 кишлак Лангар 1800 22 Актепа, Болтакул, Гищмон, Дурмон, Ешотгузар, Каражийда, Каракалпак, Катта Бешкапа, Кизиларък, Кумтепа, Сармозор, Хотинарък, Шахартепа, Янгиарък
10. Рищански 420 180 600 гр. Рищан 50 200 55 Авазбай, Акер, Бешкапа, Бужай, Бустан, Джалаер, Дутир, Зохидан, Кайрагач, Пандиган, Туда, Уйрат, Хурамабад
11. Сухски 352 68 800 сгт Раван 5900 119 Кария, Сариканда, Сух, Тул, Хушор, Янгиарък
12. Ташлакски 240 179 700 сгт Ташлак 12 007 15 Арабмозор, Ахшак, Варзак, Заркент, Кумарик, Найман, Садда, Турват, Яккатут
14. Узбекски 690 212 900 гр. Яйпан 21 000 123 Авгон, Айимча Какир, Акмачит, Акта Тагаб, Дахана Какир, Ислам, Катта Тагаб, Кизил Какир, Кичик Тагаб, Конизар, Кудаш, Кулелаш, Кулибек, Кумбосди, Курганча, Кушкунак, Нурсук, Овчи, Укчи Дащ, Укчи Ражабгарди, Шорсу, Яккатут
13. Учкуприкски 280 203 000 сгт Учкуприк 36 500 88 Бегабад, Гиждан, Катта Кашкар, Куконбай, Кумарик, Мирзахужа, Палахон, Собиржан, Тургок, Янгикишлак
6. Фергански 620 193 500 сгт Вуадил 17 551 25 Аввал, Арча, Вуадил-2, Дамкул, Йошларабад, Кургонтепа, Лаган, Лангар, Миндон, Новкент, Парвоз, Сойбуйи, Х.Зайниев, Хонкиз, Хуроба, Чимион, Шахимарданабад, Юкари Актепа, Юкари Миндан
7. Фуркатски 310 105 400 сгт Навбахор 3500 112 Ески, Ешон, Калдушат, Куконбай, Томоша, Чек Чувалзаг, Шойинбек
15. Язъявански 440 98 300 сгт Язъяван 7458 36 Йозевончек, Карасакал, Каратал-2, Каратепа, Сойбуйи, Тощховуз, Хонабад, Юлдошабад

Източници[редактиране | редактиране на кода]