Харалампи Билбилов
| Харалампи Билбилов | |
| български свещеник и революционер | |
| Роден |
1871 г.
|
|---|---|
| Починал | 1957 г.
|
Харалампи (Ламбе) Попбилбилов[1] или Попбимбилов[2] (изписване до 1945 година: Харалампи попъ Билбиловъ, Бимбиловъ) е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1871 година в охридското българско село Велмей, тогава в Османската империя. Става свещеник. Влиза във ВМОРО в 1898 година и е четник на Даме Груев и Христо Узунов. Освен в Охридско действа в Стружко, Дебърско, Битолско и Леринско.[2] Според доклад на сръбския консул в Битоля Михайло Ристич от 25 януари 1903 година поради турски преследвания поп Бинбил от десет месеца се крие в Охрид.[3] В 1903 година е заловен и лежи три години в затвора.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. Носител е на орден „За гражданска заслуга“.[1]
По време на българското управление във Вардарска Македония през Втората световна война отец Харалампи се поставя в услуга на българските власти.[2]
След установяването на комунистическата власт в Югославия, по Закона за илинденските пенсии от 1946 година подава молба за илинденска пенсия. Тя му е отказана, тъй като при българското управление величаел Хитлер и цар Борис и говорел, че Македония ще е свободна само в България.[2]
Умира в 1957 година.[2]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 85.
- ↑ а б в г д е ж Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 476 - 480.
- ↑ Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902 – 1904. Дипломатически документи. София, Наука и изкуство, 1978. с. 85, 97.
