Хенри (единица)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хенри (символ: H) e единица от системата SI за измерване на индуктивност. Наречена е на името на Джоузеф Хенри (Joseph Henry, 1797-1878), американски учен, който е открил електромагнитната индукция независимо от (и приблизително по същото време като) англичанина Майкъл Фарадей (Michael Faraday, 1791-1867).
Индуктор (бобина)
Определение [редактиране]
Ако скоростта на промяна на тока в един токов кръг е един ампер за секунда и създадената електродвижеща сила (едс) е един волт, то индуктивността на кръга е едно хенри:
Казано по малко по-друг начин: Ако на един индуктор (бобина, дросел) с индуктивност 1 H се подаде напрежение 1 V, то токът през него ще нараства със скорост 1 A за секунда.
Пример [редактиране]
Магнитната проницаемост на вакуума е 4π×10−7 H/m (хенри на метър).
