Химарско въстание
| Химарско въстание | |
| Дългата война | |
| Информация | |
|---|---|
| Период | юли 1596 – август 1596 |
| Място | Химара |
Химарското въстание от 1596 година е второто от поредица въстания, което е организирано от архиепископ Атанасий I Охридски в района на Химара срещу Османската империя. Хронологически това е второто въстаническо надигане от цяла поредица анти-османски движения на Балканите в края на XVI век по време на Дългата война, започнали с т.нар. банатска буна.
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
В началото архиепископ Атанасий е безучастен към тегобите на местните селяни-миряни от паството, докато в началото на 1596 г. не предлага сътрудничество си на венецианците на остров Корфу.[1] Атанасий изпраща писмо до капитанът на Корфу – Анджело Басадона, през януари 1596 г., с което предлага среща за да обсъдят „много важни неща“.[2] Двамата се срещат на 26 януари 1596 г. и Атанасий му разказва за „мизерно състояние на християните“, молейки за помощ за общо въстание.[2] Предложението е отхвърлено от Венецианската република, след което Атанасий открито се присъединява към испанските заговорници, обръщайки се към Неаполитанското кралство със същото предложение.[1] Атанасий изпращи своя довереник до Неапол, за да моли за оръжие и 2000 войници от Испания, с които да се реализира целия план на въстанието на Балканите.[1] Междувременно избухва въстанието в Химара.[1]
Хронология на въстанието[редактиране | редактиране на кода]
Атанасий, според един съвременен османски източник, застанал начело на 10 000 бойци в червени костюми в Химара. Въстанието избухва през юли и август 1596 г.[3] и първоначално бунтовниците успяват да установят контрол върху крайбрежните градове в района на Химара.[4] Към бунтовниците се присъединява малка група испански войници, които нападат близката база на османския флот.[5] Въстанието е потушено сравнително лесно, след като венецианците сами се убеждават да не подкрепят метежа, тъй като местните главатари не се присъединяват открито към него,[6] а и бунтовническата армия е недисциплинирана.[1] Постфактум и испанците се оттеглят от региона,[5] въпреки че Атанасий очаква този път помощта на 3 – 4000 войници на испанския крал.[3] На 23 август 1596 г. той се среща с местните албански капитани Михаил Буа, Иван Големия и Михаил Папада. Всеки от тях получава месечно възнаграждение от 50 дуката. След това Атанасий отива в Лече за въоръжаването на местните химариоти с 1000 аркебузи, прах, олово, четири барабана и четири кралски знамена.[5] След това Атанасий се отправя в Рим за аудиенция при папата. През следващите 20 години той продължава да посещава различни западноевропейски лидери, за да предизвика намесата им срещу османците, но без успех.[5]
Междувременно на територията на съвременните Херцеговина и Черна гора в еялет Босна, сърбите се надигат в свое Херцеговинско въстание през 1596 – 97 години, но без чужда помощ сръбските въстаници са принудени да капитулират.[7] На следващата година избухва Първо търновско въстание. През 1600 г. избухва въстание в Тесалия.[7] Междувременно е написана творбата „Царството на славяните“ на един от далматинските острови, разположен на отсрещния бряг точно срещу района на сръбското въстаническо надигане по това време.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д САНУ, стр. 131
- ↑ а б Прилози за књижевност, језик, историју и фолклор, стр. 45 – 52
- ↑ а б Otpor na Makedonija vo vremeto na turskoto vladeenje, стр. 228
- ↑ Türkenkrieg der katholischen Universalmächte (1593 – 1606), стр. 130
- ↑ а б в г The participation of the Greek Orthodox glergy in the uprising movements against the Turkish conquest: 1453 – 1821, стр. 126 – 127
- ↑ Albanija i Albanci: istorijska hronika nastajanja i razvoja albanskog pitanja, стр. 54
- ↑ а б Trevor W. Harrison; Slobodan Drakulic (2011). Against Orthodoxy: Studies in Nationalism. UBC Press. p. 99. ISBN 978-0-7748-2096-7.
| |||||||||||
