Хонщайн (род)

Хонщайн или Графовете фон Хонщайн (на немски: Hohnstein; Honstein; Grafen von Hohnstein) е стар немски благороднически род в Харц. От средата на 12 век те са в документи първо господари на Илфелд. Те управляват в множество графства и изчезват през 1593 г.

Първият известен от фамилията е Аделгер фон Илфелд/Елгер I, граф на Илфелд (1128), по документи от 1103 до 1128 г., († 18 ноември ....), женен за Бертрада († 12 октомври ....). Те живеят първо в замък Илбург в Илфелд.

През 1154 г. в документ Елгер фон Илфелд (или Аделгер) се жени ок. 1162 г. за Лутруда фон Хонщайн, според документ на Хайнрих Лъв за манастир Фолкенрода. През 1182 г. един граф Елгер фон Хонщайн се споменава като свидетел в документ на император Фридрих I Барбароса. Те живеят първо на територията около Илфелд и Нойщат/Харц със замък Хонщайн (Харц). Графовете разширяват до средата на 14 век значително териториата си и стават най-значимите графове в Южен Харц, още преди графовете на Шварцбург и графовете цу Щолберг. През края на 13/началото на 14 век Дом Хонщайн започва да се дели на множество линии и от 1315 г. е разделен на три линии.

Графството Хонщайн е от 1815 г. в Кралство Хановер.

Снимки[редактиране | редактиране на кода]

Замък Билщайн (Ешвеге), резиденция на графовте Вигер фон Билщайн
Илбург, резиденция на графовте на Илфелд, странична линия на графовете на Билщайн
Замък Хонщайн (Харц), резиденция на графовте на Хонщайн, странична линия на графовете на Илфелд
Замък Келбра (Кифхойзер)
Дворец Херинген
Замък Лохра
Замък Шарцфелс
Бад Лаутерберг в Харц, мястото на замък Лутерберг
Замък Боденщайн

Значими представители[редактиране | редактиране на кода]

Елгер фон Хонщайн († 1390), Algardus comes de Hoensteyn, през 1390 г. е кръстоносец при обсадата на Вилнюс (столицата на Великото княжество Литва)
Фолкмар Волф фон Хонщайн (1512 – 1580)
Ернст фон Хонщайн (1562 – 1593), последен регент на графство Хонщайн, което отива към Княжество Брауншвайг-Волфенбютел
Мартин фон Хонщайн (1524 – 1609), херенмайстор на Йоанитския орден, последен мъжки представител на рода
Вилхелм фон Хонщайн (ок. 1470 – 1541) е от 1506 до 1541 епископ на Страсбург.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Johann Gottfried Hoche. Vollständige Geschichte der Grafschaft Hohenstein, der Herrschaften Lohra und Klettenberg, Heeringen, Kelbra, Scharzfeld, Lutterberg, der beiden Stifter Ilfeld und Walkenried: nebst einer statistischen Beschreibung des Preußischen Antheils an dieser Grafschaft. Ein Anhang zur Brandenburgischen, Braunschweigischen, Stollbergischen, Schwarzburgischen und Witgensteinischen Geschichte. Francke und Bispink, 1790.
Karl Meyer, Chronik der Grafschaft Hohnstein-Clettenberg-Lohra. Urkundliche Nachrichten über den Kreis Nordhausen und über die in ihm liegenden Oerter, Nordhausen 1875
Ludwig Koch. Graf Elger von Hohnstein, der Begründer des Dominikanerordens in Thüringen: Ein Beitrag zur Kirchengeschichte Thüringens. A. Perthes, 1865.
Friedrich Christian Lesser, Historie der Grafschaft Hohnstein. Nach dem Manuskript im Thüringischen Hauptstaatsarchiv zu Weimar. Herausgegeben von Peter Kuhlbrodt, Bd. 5 der Schriftenreihe der Friedrich-Christian-Lesser-Stiftung, Nordhausen 1997
Ernst Schubert, Die Harzgrafen im ausgehenden Mittelalter. In: Rogge, Jörg und Uwe Schirmer (Hrsg.): Hochadelige Herrschaft im mitteldeutschen Raum (1200 bis 1600). Formen – Legitimation – Repräsentation, Leipzig 2003
Rudolf Reichhardt, Die Grafschaft Hohenstein im 16. und 17. Jahrhundert – Festschrift zur 200jährigen Jubelfeier der Vereinigung der Grafschaft Hohenstein mit dem brandenburgisch-preußischen Staate, 12. Dezember 1899
Paul Becker, Die Grafen von Ilfeld-Honstein in der Politik des 13. Jahrhunderts, in: Beiträge zur Geschichte aus Stadt und Kreis Nordhausen 35 (2010), S. 33 – 41.
Frank Boblenz, Stände in der Grafschaft Honstein während der Zugehörigkeit zu Braunschweig-Wolfenbüttel 1593 – 1628/1636. In: Landstände in Thüringen. Vorparlamentarische Strukturen und politische Kultur im Alten Reich (Schriften zur Geschichte des Parlamentarismus in Thüringen; 27). Herausgegeben vom Thüringer Landtag. Erfurt und Weimar 2008, S. 315 – 351. ISBN 978-3-86160-527-0

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]