Чернова:Игра симулация на живот

Симулационните игри формират поджанр на симулационните видео игри, в които играчът живее или контролира един или повече виртуални герои (човешки или други). Такава игра може да се върти около "индивиди и взаимоотношения, или може да бъде симулация на екосистема". Други термини включват игра с изкуствен живот и симулирана игра на живот (SLG).

Определение

Игрите за симулация на живот са за „поддържане и развитие на виртуален живот“, където на играчите се дава властта да контролират живота на автономни хора или същества. Игрите с изкуствен живот са свързани с компютърни научни изследвания в областта на изкуствения живот. Но „тъй като са предназначени по-скоро за забавление, отколкото за изследване, комерсиалните игри A-life прилагат само част от това, което разследва A-life research.“ Този широк жанр включва игри с богове, които се фокусират върху управлението на племенни поклонници, както и изкуствени домашни любимци, които се фокусират върху едно или няколко животни. Той също така включва игри с генетичен изкуствен живот, където играчите управляват популации от същества в продължение на няколко поколения.

История

Игрите с изкуствен живот и симулациите на живот намират своя произход в изследване на изкуствен живот, включително Game of Life на Conway от 1970 г. Но една от първите комерсиално жизнеспособни игри с изкуствен живот беше Little Computer People през 1985 г., игра на Commodore 64, която позволяваше на играчите да въвеждат заявки към герои, живеещи във виртуална къща. Играта се цитира като малко известен предшественик на виртуалния живот симулатор игри, за да следват. Една от най-ранните симулации за запознанства, Tenshitachi no gogo, беше пусната за 16-битовия компютър NEC PC-9801 същата година, въпреки че елементите на симулатори за запознанства могат да бъдат намерени в по-ранната Girl's Garden на Sega през 1984 г.

В средата на 90-те години на миналия век, когато програмирането с изкуствен интелект се подобри, започнаха да се появяват истински AI виртуални домашни любимци като Petz и Tamagotchi. Горе-долу по същото време Creatures стана „първото пълноценно комерсиално развлекателно приложение на изкуствен живот и генетични алгоритми“. До 2000 г. The Sims усъвършенства формулата, наблюдавана в Little Computer People, и се превърна в най-успешната игра с изкуствен живот, създавана до момента. През 2007 г. беше пусната играта Спора, в която играчът развива извънземен вид от микробния басейн на приливите и отливите в междузвездна империя.

Видове

Дигитални домашни любимци

Дигиталните домашни любимци са поджанр на изкуствения живот игра, където играчите тренират, поддържат и гледат симулирано животно. Домашните любимци могат да бъдат симулации на реални животни или фантастични домашни любимци. За разлика от генетичните игри за изкуствен живот, които се фокусират върху по-големи популации от организми, цифровите игри за домашни любимци обикновено позволяват на играчите да взаимодействат с един или няколко домашни любимци наведнъж. За разлика от изкуствените житейски игри, дигиталните домашни любимци обикновено не се възпроизвеждат или умират, въпреки че има изключения, при които домашните любимци ще избягат, ако бъдат игнорирани или малтретирани.

Дигиталните домашни любимци обикновено са проектирани да бъдат сладки и да действат от редица емоции и поведения, които казват на играча как да повлияе на домашния любимец. "Това качество на богатия интелект отличава изкуствените домашни любимци от другите видове А-живот, в които индивидите имат прости правила, но населението като цяло развива възникващи свойства". Играчите са в състояние да дразнят, оформят и преподават домашния любимец и затова трябва да могат да научат поведение от играча. Въпреки това, тези поведения обикновено са "предварително програмирани и не са наистина възникващи".

Дизайнерите на игри се опитват да задържат вниманието на играча, като смесват често срещано поведение с по-редки, така че играчът да е мотивиран да продължи да играе, докато не ги види. В противен случай тези игри често нямат условие за победа или предизвикателство и могат да бъдат класифицирани като софтуерни играчки. Игри като Nintendogs са внедрени за Nintendo DS, въпреки че има и прости електронни игри, които са внедрени на ключодържател, като Tamagotchi. Има и множество онлайн игри за отглеждане на домашни/виртуални домашни любимци, като Neopets. Други игри за симулация на живот на домашни любимци включват онлайн шоу игри за отглеждане на кучета и шоу игри за отглеждане на коне.

Биологични симулации

Някои игри с изкуствен живот позволяват на играчите да управляват популация от същества в продължение на няколко поколения и да се опитват да постигнат цели за популацията като цяло. Тези игри се наричат игри с генетичен изкуствен живот или биологични симулации. Играчите могат да кръстосват същества, които имат набор от гени или дескриптори, които определят характеристиките на създанието. Някои игри също въвеждат мутации, дължащи се на произволни фактори или фактори на околната среда, които могат да бъдат от полза за населението, докато създанията се възпроизвеждат. Тези същества обикновено имат кратък живот, като поредицата Creatures, където организмите могат да оцелеят от половин час до над седем часа. Играчите могат да наблюдават как силите на естествения подбор оформят популацията им, но също така могат да взаимодействат с популацията, като отглеждат определени индивиди заедно, като променят околната среда или като въвеждат нови същества от техния дизайн.

Друга група игри за биологична симулация се стремят да симулират живота на отделно животно, чиято роля поема играчът (вместо да симулират цяла екосистема, контролирана от играча). Те включват Wolf и неговото продължение Lion, подобен WolfQuest и по-скромната образователна серия Odell .

В допълнение, голям брой игри имат свободни биологични или еволюционни теми, но не се опитват да отразяват отблизо реалността нито на биологията, нито на еволюцията: те включват, в рамките на разнообразието на „ Бог играта “, Evolution: The Game of Intelligent Life and Спора, и в рамките на разнообразието от аркадни/RPG, множество развлекателни софтуерни продукти, включително Eco и EVO: Search for Eden .

Социална симулация

Социалните симулационни игри изследват социалните взаимодействия между множество изкуствени животи. В някои случаи играчът може просто да бъде наблюдател без пряк контрол, но може да повлияе на средата на изкуствените животи, като например чрез създаване и обзавеждане на къща и създаване на ситуации за взаимодействие на тези герои. Тези игри са част от подкатегория игра с изкуствен живот, понякога наричана виртуална къща за кукли. The Sims е най-забележителният пример за този тип игра и самата тя е повлияна от играта Little Computer People от 1985 г.

В други игри играчът поема по-активна роля като един герой, живеещ заедно с други изкуствени, ангажирайки се с подобни житейски занимания, за да печели пари или да поддържа характера си, докато участва в социални взаимодействия с другите герои, обикновено се стреми да получи полезни отношения с всички такива герои. Някои от тях попадат в поджанра на земеделските симулации, където играчът-герой управлява ферма в селска обстановка, отглеждайки култури и отглеждайки добитък, за да печели пари, за да запази фермата си, докато работи за подобряване на отношенията с местните граждани. Такива игри включват историята на сезоните и серията Animal Crossing и Stardew Valley. Запознанства симове са свързани с този тип игра, но като цяло, когато игра-герой търси романтична връзка с един или повече компютърно контролирани герои, с такива заглавия често насочени към по-зрели аудитории в сравнение с типичната социална симулация игра. Запознанства симове могат да бъдат по-задвижвани от визуални роман геймплей елементи, отколкото типичен симулационен геймплей.

Примери

 

Биологични симулации

• Creatura – виртуален еволюционен вивариум, с фокус върху научно точна генетика и симулация на затворени екосистеми, направен от Koksny
• Серия Creatures, от Creature Labs/разработка на софтуер за игри
• Lion – продължението на Wolf ; симулира живота на лъв
• Odell Lake и Odell Down Under, прости образователни игри за водния живот и хранителните вериги
• Rain World – симулира постчовешка, постиндустриална екосистема
• Saurian – симулира живота на нептичи динозаври във формацията Hell Creek
• Science Horizons Survival – ранна игра, която също учи за хранителните вериги.
• Shelter 2 – симулира живота на семейство рисове, създадено от Might and Delight
• Убежище – симулира живота на семейство язовци, направено от Might and Delight
• SimAnt – Maxis игра, която позволява на играча да поеме контрол над колония от мравки
• SimEarth – друга игра на Maxis, която се занимава с тераформиране и насочване на планета през нейното геоложко и биологично развитие.
• SimLife – друга игра на Maxis, която експериментира с генетиката и екосистемите.
• SimPark
• Seaman – виртуална игра за домашни любимци, която симулира отглеждането на говореща риба, която се развива в създание, подобно на жаба.
• Star Wars: The Gungan Frontier симулира планета, която играчът населява със същества, които се състезават за ограничени запаси от храна.
• Wolf – симулира живота на вълк, направено от Sanctuary Woods.
• WolfQuest

Леко вдъхновени от биологията и еволюцията игри

Вместо да се опитват да симулират, някои игри приемат биологията или еволюцията като тема.

• Ancestors: The Humankind Odyssey (2019, Panache Digital Games) – игра за оцеляване, в която играчът ръководи клан от примати в техните открити – но враждебно – среда, като същевременно наблюдава техния еволюционен ход.
• Creatures (програма за изкуствен живот) (1998–2002, Creature Labs) – ранна програма за „изкуствен живот“, франчайзът Creatures включва същества, наречени „Norns“, всяко от които има собствена „дигитална ДНК“, която следващите поколения могат да наследят. Норните са полуавтономни, но трябва да бъдат обучени да взаимодействат с околната среда, за да избегнат глад.
• Cubivore: Survival of the Fittest (2002, Nintendo) – приключенски екшън .
• Еко (1988, Океан)
• EVO: Search for Eden (1992, Enix) – аркадна игра, която изобразява развиващ се организъм през различни етапи. „Еволюционните точки“ се печелят чрез ядене на други същества и се използват за еволюция.
• flOw (2006, Jenova Chen) – флаш игра, подобна на EVO
• LOL: Lack of Love (2000, ASCII Entertainment) – ролева игра; играчът поема ролята на същество, което постепенно променя тялото си и подобрява способностите си, но това става чрез по-разнообразни постижения, често включващи социални взаимодействия с други същества.
• Seaman (2000, Vivarium) – видео игра за виртуални домашни любимци за Sega Dreamcast.
• Seventh Cross Evolution (1999, UFO Interactive Games) – екшън игра.
• Спора (2008, Electronic Arts) – многожанрова игра на Бог . Първият и вторият етап са на тема биология, въпреки че вторият етап също има повече елементи на ролевата игра.

Социални симулации

• Alter Ego – личностна компютърна игра, издадена от Activision през 1986 г
• Animal Crossing – поредица симулатори на живот от Nintendo . Също така е наречена "комуникационна игра" от компанията, както Cubivore, Doshin the Giant и GiFTPiA.
• Avakin Life – многопотребителска виртуална общност от Lockwood Publishing
• Castaway Paradise
• Ecky – от Media Republic.
• Фасада – интерактивна история, базирана на изкуствен интелект
• Поредицата Story of Seasons – от Marvelous Entertainment, симулатор на земеделие, ролева игра и симулатор на срещи в едно.
• The Idolmaster – симулатор за отглеждане на идол от Namco .
• Jones in the Fast Lane – от Sierra Entertainment е един от най-ранните симулатори на живот.
• Серия Kudos – от Positech Games .
• Малки компютърни хора – от Дейвид Крейн, публикувано от Activision през (1985)
• My Life My Love: Boku no Yume: Watashi no Negai – симулация на живот за японската система Famicom
• Серията The Princess Maker – от Gainax, отглеждащ сим, който играчът трябва да отгледа осиновена дъщеря, докато тя достигне пълнолетие. Крайният резултат варира от управляваща кралица до обикновена домакиня или дори проститутка, ако играчът се грижи зле за нея
• Real Lives – образователен симулатор на живот от Educational Simulations, където играчът се „ражда“ произволно някъде по света и често трябва да се справя с трудности от третия свят като болести, недохранване и гражданска война.
• Roots of Pacha - симулатор на живот в праисторическа обстановка в разработка от Soda Den.
• Tenshitachi no gogo – Един от най-ранните симулатори за запознанства, издаден за 16-битовия компютър NEC PC-9801 същата година.
• The Sims – от Уил Райт, публикувано от EA за PC (2000) и продължения, The Sims 2 (2004), The Sims 3 (2009) и The Sims 4 (2014).
• Tomodachi Life – от Nintendo
• Истинска любов – (1995), японска еротична симулация на запознанства и обща игра за симулация на живот, където играчът трябва да управлява ежедневните си дейности, като учене, упражнения и работа.
• Поредицата „Виртуални селяни“ – от Last Day of Work .
• Moon RPG Remix Adventure – социална RPG, пусната само в Япония, създадена от същия дизайнер като Lack of Love и GiFTPiA
• New York Nights: Success in the City – социална симулация, създадена и проектирана от Gameloft, пусната за мобилни телефони.
• Second Life – мултипотребителска виртуална общност без конкретна цел или традиционни механизми за игра, създадена и проектирана от Linden Lab през 2003 г.
• Shenmue – поредица от видеоигри с отворен свят, която симулира живота в Япония и Китай през 1986 г.
• Yakuza / Like a Dragon – поредица от видеоигри, базирана в съвременна Япония, включваща механика за победи, разработена и публикувана от Sega .
• Wall Street Kid – житейска симулация за балансиране между любовта и високите финанси
• Paralives – предстояща независима игра за симулация на живот за компютър
• Life by You - предстояща игра за симулация на живот, разработена от Paradox Tectonic и публикувана от Paradox Interactive .

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Life simulation game в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​