Чирчик (река)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Чирчик.
| Чирчик Chirchiq Чирчиқ Chirchiq | |
 Река Чирчик | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | Узбекистан |
| Дължина | 154 km km |
| Водосб. басейн | 14 900 km² km² |
| Отток | 221 m³/s m³/s |
| Начало | |
| Място | Чарвакско водохранилище |
| Координати | |
| Надм. височина | 864 m m |
| Устие | |
| Място | Сърдаря → Аралско море |
| Координати | |
| Надм. височина | 253 m m |
| Чирчик в Общомедия | |
Чирчик (на узбекски: Chirchiq, Чирчиқ) е река в Ташкентска област на Узбекистан, десен и най-пълноводен приток на Сърдаря. Площ на водосборния басейн 14 900 km². [1]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Хидронима Чирчик е вариант на „Сыр“ в името Сърдаря („Сырдарья“), като се заменя „с“ с „ч“. По този начин името се интерпретира като „малката Сърдаря“. За река Чир се споменава в съчинението „Бабур наме“ от 1518/1519 – 1530 г. Арабските географи от средновековието назовават река Чирчик с имената Нахри-Турк – „река на тюрките“ и Парак (Фарак) – „летящата река“.[2]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
До изграждането на Чарвакското водохранилище река Чирчик се е образувала от сливането на реките Чаткал (лява съставяща) и Пскем (дясна съставяща), водещи началото си от тяншанския хребет Таласки Алатау. Сега река Чирчик изтича от долната част на преградната стена на изграденото водохранилище. В горното си течение, на протежение около 30 km, протича през каньон, след което в долното си течение долината ѝ се разширява и е слабо изразена в релефа. Влива се отдясно в река Сърдаря при село Янги Чоноз, на 253 m н.в. Подхранва се от множество притоци, които водят началото си от околните високите планински части. В долното си течение река Чирчик не получава притоци.[3] Два от притоците ѝ са достатъчно големи – Угам (десен) и Аксатасай (ляв). Само те не пресъхват за определен период от време през годината. Водите на останалите притоци се използват за напояване. Те се вливат директно в Чирчик единствено при пълноводие или при висока вълна, а през лятото и есента е възможно да пресъхнат. Сред най-големите притоци са: десни – Кизилсу, Шурабсай, Таваксай и Азадбашсай, леви – Каранкулсай и Галвасай (Галибасай). Другите два леви притока Паркентсай и Кизилсай (Башкизилсай) не се вливат директно в Чирчик, а в преходния ѝ ръкав Карасу. В някои източници се споменава, че Акташсай също е приток на река Чирчик. Има смесено подхранване, като преобладава снежното. Средното количество на водния отток е 221 m³/s. От ноември до март реката частично или напълно замръзва.[4]
В основата на Чарвакското водохранилище е изградена Чарвакската ВЕЦ, а по-надолу по течението ѝ, в района на град Газалкент е съоръжена каскада от три по-малки язовира. Южно от град Чирчик наляво от коритото на реката се отделя големия напоителен канал Карасу (47 m³/s), водите на който се използват за напояване и за подхранване с вода на река Ахангаран, също десен приток на Сърдаря. Долината на реката е гъсто населена, като тук са разположени множество населени места, в т.ч. столицата на Узбекистан Ташкент и градовете Газалкент, Чирчик, Янгиюл и Чиназ, както и няколко големи села Чарвак, Искандер, Гулбахор и Алмазар.[5]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Джумаев, Т. Горы Узбекистана: Природа, хозяйство, отдых: (Региональные проблемы). Ташкент, изд. „Мехнат“, 1989. ISBN 5-8244-0251-5. с. 73.
- ↑ Поспелов Е.М. Географические названия мира: Топонимический словарь. – М: „АСТ“, 2001.
- ↑ Реестр объектов межгосударственного значения в бассейне реки Сырдарьи
- ↑ Реестр объектов межгосударственного значения в бассейне реки Сырдарьи
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Чирчик (река), т. 29, стр. 210
- ↑ К-42-В М 1:500000
- ↑ К-42-Г М 1:500000