Японски шпиц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Японски шпиц
Японски шпиц
Мъжки японски шпиц
Характеристики
Ръст 30-38 см
Тегло 5-10 кг
Произход
Страна Флаг на Япония Япония
Година 20-те и 30-те години на XX век[1]
Класификация МФК
Група 5.5
Секция 5
Номер на стандарт 262
Японски шпиц в Общомедия

Японският шпиц (на японски: 日本スピッツ, чете се Нихон Супицу) е порода кучета от Япония с неизвестен произход. Предполага се, че е получена при кръстосването на Самоед, Немски шпиц и Американско ескимоско куче.

Японският шпиц има компактно тяло, покрито с дебела бяла козина, образуваща „грива“ около шията. Височната е между 30 и 38 см, а масата - от 5 до 10 кг. Главата е с клиновидна форма. Очите, устните и носът имат тъмен цвят, а ушите са малки и изправени. Опашката е бухнала и навита зад гърба.

Кучетата от тази порода са весели, игриви, енергични и интелигентни, силно привързани към стопаните си. Ако се игнорират или се оставят замотни за дълго, развиват апатия и депресия. Разбират се добре с децата и други домашни животни. Отнасят се резервирано към непознати и лаят само при необходимост. Бързо усвояват нови команди и следват инструкции. Чувстват се добре в апартамент, но е наложителна редовна разходка.

Средната продължителност на живота на Японския шпиц е 12 години. Предразположен е към някои проблеми, например пателарна луксация (разместване на колянното капаче), но като цяло се характеризира с добро здраве. Японският шпиц има класическия облик на северно куче, толкова любим на много кучевъди. Пухкава бяла козина, дълга и гъста, стърчаща и сякаш излъчваща топлина. Опашката, както и при другите северни кучета, е завита като на кравай на гърба. Долната част на крайниците е покрита с къса козина, на бедрата има пухкави „гащи”, на задната страна на предните крайници също има пухкава козина. Ушите са островърхи и изправени. Муцуната е леко заострена. Тъмните очи, черните клепачи, носната гъба и устните създават ярък контраст с белоснежната козина на кучето. Височината в холката е 38 см, а теглото е 6 кг.

Японският шпиц не трябва да го бъркаме с американския ескимоски шпиц. Това са съвършено различни породи, произхождащи от различни страни и различни поголовия. Счита се, че американския ескимоски шпиц произхожда направо от малкия немски шпиц, а японския – от сибирските самоедски лайки, сред които се е провела селекция по белега малък ръст, в резултат на което се е появила породата японски шпиц. За образуването на породата са започнали да се занимават в края на 19 век. В днешно време тя е широко разпространена, но се налага още да се полагат усилия за пълното и стабилизиране.

Породата е призната от FCI, КCGB.

На този малък шпиц са присъщи всички черти на стайно кученце и притежава облик на куче от Севера. Японският шпицима жив и дързък нрав и изглежда толкова внушителен, че сякаш е огромен. Грижата за козината не е сложна, но е видно, че трябва нещо повече от обичайното ежедневно вчесване. Японският шпиц е много вярно и предано на стопаните си куче. Козината се поддържа чрез редовно сресване и къпане през 6 месеца.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Dog: The Complete Guide, by Sarah Whitehead, Barnes & Noble, Publisher, 1999, pg 211, ISBN 0760717192.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Японски Spitzs са потомци на германските шпиц. На лицевата страна, палто и буйни опашката са шпиц-тип и на муцуната е посочен. По прякор "Eskie", те са били отглеждани за къща кучета, другари и да гледате кучета. Те са много приятелски семейства, включително деца, и са доста материали вкъщи. Те се радват студено време по-добре от топло. Известно е, че лицата им чисти като котки те са лесни за поддържане, както им слой лесно да отблъсква мръсотия, те нямат упорит мирис и те са много чисти