Акита ину

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Акита ину
Акита ину
Характеристики
Ръст Мъжки: 64-70 см
Женски: 58-64 см
Произход
Страна Флаг на Япония Япония
Класификация МФК
Група 5
Секция 5
Номер на стандарт 225
Акита ину в Общомедия

Акита ину (на японски: 秋田犬) или само Акита е японска порода кучета. „Акита“ е породата, а „ину“ означава „куче“ на японски. Името на породата идва от префектура Акита, от където произхождат тези кучета. В Япония тази порода е едно от националните японски съкровища. Акитата е символ на предаността, незабравата и приятелството. Според японците подарена статуетка или кукла на акита носи много здраве и щастие.

История[редактиране | edit source]

Акита ину се появява в едноименната японска префектура в северната част на остров Хоншу. Счита се за една от най-древните породи на света,[1] за което свидетелстват археологически находки на древни шпицообразни кучета, датирани от II хил. пр.н.е. Запазени са и древни рисунки, изобразяващи кучета, подобни на съвременната Акита.

За най-верояни предци на породата се считат кучетата Матаги ину, срещащи се в района на планината Одате през VIII век и използвани за лов на мечки и глигани. Акита във съвременния си вариант се появява едва през периода Едо (XVII век), когато са забранени ловните забави и се появява необходимостта от кучета-пазачи.

През XVIII век Акита навлиза в средите на японската аристокрация. Това се случва заради закона на върховния главнокомандващ генерал Цунайоши, който повелява строго наказание за убийство или даже удряне на Акита. Кучетата стават символ на щастие и процъфтяване за семейството, което съответства с релоигиозните обичаи на времето.

По време на Реставрацията Мейджи (1868-1912) на мода идват кучешките боеве и Акита се кръстосва със Шикоку, бойна порода кучета, което води до появата на кучетата Тоса. Същевременно към кръстоските се добавят и европейски кучета - Санбернар, Английски мастиф, Немски дог, които все по-интензивно се внасят в Япония. Новата Акита се различава от предшествениците по силното телосложение и наклонените уши.

Японска пощенска марка от 1953 г., показваща Тачибана - едно от малкото кучета Акита в Япония по това време.[2]

След това положението на кучетата в Япония се влошава. В началото се въвежда данък върху притежаването на кучета, което значително намалява раждаемостта, а след това се разразява епидемия от бяс, която се превръща в истинска катастрофа, като се има предвид, че Япония е островна държава. Породата става застрашена от изчезване и японското правителство предприема бързи мерки, които помагат Акита да съществува и до днес. През 1931 г. със специален закон породата попада под държавна закрила, а следващата година е създадено общество за защита на японските кучета. Акита става и един от символите на японското самосъзнание и национална гордост. Кучето Хачико, което десет години след смъртта на стопанина си го чака на спирката, където някога е пристигал, става известен символ на вярност.[3]

В годините на Втората световна война породата отново преживява криза, като през 1946 г. са оцелели едва няколко представителя на породата. В следвоенните години, по време на Окупацията на Япония американските войски харесват породата и я внасят в САЩ, което води до появата на Американски акита, която става много популярна в Америка заради естествената си предразположеност към изложения.

През втората половина на 50-те години на XX век протича развитието на Акита в САЩ. По-късно породата е внесена в Германия и Италия и с нея се запознава целият киноложки свят. Въпреки че в целия свят има развъдници за Акита, на най-голяма популярност тя се радва в Америка. Там тя е сред 20-те най-популярни породи и всяка година се регистрират над 10 000 нови кученца. В други страни, например Русия, има само няколко представители.

Описание[редактиране | edit source]

Акита ину

Външен вид[редактиране | edit source]

Черно-бяла Акита

Акита ину е сравнително голямо куче. Височината в холката за мъжките е в диапазона 64-70 см, а за женските - 58-64 см. Масата варира между 38 и 50 кг. Тези кучета има набито телосложение, с леко удължено тяло.

Козината на Акита се състои от недълъг горен и по-твърд слой и плътен и гъст подкосъм. Окраската може да бъде във всякакви цветове, дори и тигрова, но най-често срещани са сиво, рижаво-черно или бледожълто оцветяване с черна маска. Може да има бели петна по гърдите, краката, корема и края на опашката , но не и по главата.

Главата на Акита е тежка, черепът - обемен с широко чело, в чиято среда минава добре изразена бразда. Преходът от челото към муцуната и стопа е добре изразен, бузите са прави, а муцуната - права, недълга и леко заострена. Устните са леко влажни, но плътно прилягащи. Ушите са неголеми, триъгълни, изправени и с широка основа. Очите са тъмни. Опашката е завита на пръстен, понякога спирално, допряна до гърба и бедрата.

Характер[редактиране | edit source]

Акита ину е много гордо, предано, силно и покровителствено куче, което го прави отличен пазач. Породата е самоуверена и има силна воля, което понякога създава трудности в дресировката. Акита са враждебни към кучета от същия пол, както и към други по-малки животни. Разбира се добре с деца, но става покровителствено и недоверчиво в присъствие на непознати.

Акита по принцип е интелигентно и мирно куче, но е предизвикателство да се дресира. Поради индивидуалността и упорството си не е подходящо за хора без опит. Тези кучета не са гальовни,но са много лоялни към стопаните си.[4] Може да проявява силна агресия, а ако се отегчи, може да стане разрушително и човек трудно би могъл да го укроти.

Здраве[редактиране | edit source]

Средната продължителност на живота на Акита е 10-13 години.[5] Породата страда от няколко здравословни проблема - проблеми с щитовидната жлеза или кожата, рак и автоимунни проблеми. Възрастните екземпяри трябва да имат OFA и CERF сертификати и да са изследвани за проблеми с щитовидната жлеза.[6]

Грижи[редактиране | edit source]

За външния вид на Акита са нужни грижи веднъж седмично. Те са с различна интензивност в зависимост от сезонното линеене. Добре е да се отглеждат на открито, а не в апартамент, освен ако не им се осигуряват много разходки.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Collie or Pug? Study Finds the Genetic Code
  2. Morie Sawataishi: Saviour of Japan's Akita Samurai dog. // London Daily Telegraph, December 11, 2008. Посетен на May 6, 2011.
  3. The Voice of Japan
  4. Akita History
  5. Dog Longevity Web Site, Breed Data page. Compiled by K. M. Cassidy.. Retrieved July 5, 2007.
  6. Akita Club of America National Health Survey 2000-2001. Prepared by Purdue School of Veterinary Medicine, L. Glickman, N. Glickman, and M Raghaven, in consultation with the Akita Club of America Health and Genetics Committee.. Retrieved March 17, 2007.

Външни препратки[редактиране | edit source]