Акита ину
| Акита ину | |
 |
|
| Характеристики | |
|---|---|
| Ръст | Мъжки: 64-70 см Женски: 58-64 см |
| Произход | |
| Страна |  Япония |
| Класификация МФК | |
| Група | 5 |
| Секция | 5 |
| Номер на стандарт | 225 |
| Акита ину в Общомедия | |
Акита ину (на японски: 秋田犬) или само Акита е японска порода кучета. „Акита“ е породата, а „ину“ означава „куче“ на японски. Името на породата идва от префектура Акита, от където произхождат тези кучета. В Япония тази порода е едно от националните японски съкровища. Акитата е символ на предаността, незабравата и приятелството. Според японците подарена статуетка или кукла на акита носи много здраве и щастие.
Съдържание |
История [редактиране]
Акита ину се появява в едноименната японска префектура в северната част на остров Хоншу. Счита се за една от най-древните породи на света,[1] за което свидетелстват археологически находки на древни шпицообразни кучета, датирани от II хил. пр.н.е. Запазени са и древни рисунки, изобразяващи кучета, подобни на съвременната Акита.
За най-верояни предци на породата се считат кучетата Матаги ину, срещащи се в района на планината Одате през VIII век и използвани за лов на мечки и глигани. Акита във съвременния си вариант се появява едва през периода Едо (XVII век), когато са забранени ловните забави и се появява необходимостта от кучета-пазачи.
През XVIII век Акита навлиза в средите на японската аристокрация. Това се случва заради закона на върховния главнокомандващ генерал Цунайоши, който повелява строго наказание за убийство или даже удряне на Акита. Кучетата стават символ на щастие и процъфтяване за семейството, което съответства с релоигиозните обичаи на времето.
По време на Реставрацията Мейджи (1868-1912) на мода идват кучешките боеве и Акита се кръстосва със Шикоку, бойна порода кучета, което води до появата на кучетата Тоса. Същевременно към кръстоските се добавят и европейски кучета - Санбернар, Английски мастиф, Немски дог, които все по-интензивно се внасят в Япония. Новата Акита се различава от предшествениците по силното телосложение и наклонените уши.
След това положението на кучетата в Япония се влошава. В началото се въвежда данък върху притежаването на кучета, което значително намалява раждаемостта, а след това се разразява епидемия от бяс, която се превръща в истинска катастрофа, като се има предвид, че Япония е островна държава. Породата става застрашена от изчезване и японското правителство предприема бързи мерки, които помагат Акита да съществува и до днес. През 1931 г. със специален закон породата попада под държавна закрила, а следващата година е създадено общество за защита на японските кучета. Акита става и един от символите на японското самосъзнание и национална гордост. Кучето Хачико, което десет години след смъртта на стопанина си го чака на спирката, където някога е пристигал, става известен символ на вярност.[3]
В годините на Втората световна война породата отново преживява криза, като през 1946 г. са оцелели едва няколко представителя на породата. В следвоенните години, по време на Окупацията на Япония американските войски харесват породата и я внасят в САЩ, което води до появата на Американски акита, която става много популярна в Америка заради естествената си предразположеност към изложения.
През втората половина на 50-те години на XX век протича развитието на Акита в САЩ. По-късно породата е внесена в Германия и Италия и с нея се запознава целият киноложки свят. Въпреки че в целия свят има развъдници за Акита, на най-голяма популярност тя се радва в Америка. Там тя е сред 20-те най-популярни породи и всяка година се регистрират над 10 000 нови кученца. В други страни, например Русия, има само няколко представители.
Описание [редактиране]
Външен вид [редактиране]
Акита ину е сравнително голямо куче. Височината в холката за мъжките е в диапазона 64-70 см, а за женските - 58-64 см. Масата варира между 38 и 50 кг. Тези кучета има набито телосложение, с леко удължено тяло.
Козината на Акита се състои от недълъг горен и по-твърд слой и плътен и гъст подкосъм. Окраската може да бъде във всякакви цветове, дори и тигрова, но най-често срещани са сиво, рижаво-черно или бледожълто оцветяване с черна маска. Може да има бели петна по гърдите, краката, корема и края на опашката , но не и по главата.
Главата на Акита е тежка, черепът - обемен с широко чело, в чиято среда минава добре изразена бразда. Преходът от челото към муцуната и стопа е добре изразен, бузите са прави, а муцуната - права, недълга и леко заострена. Устните са леко влажни, но плътно прилягащи. Ушите са неголеми, триъгълни, изправени и с широка основа. Очите са тъмни. Опашката е завита на пръстен, понякога спирално, допряна до гърба и бедрата.
Характер [редактиране]
Акита ину е много гордо, предано, силно и покровителствено куче, което го прави отличен пазач. Породата е самоуверена и има силна воля, което понякога създава трудности в дресировката. Акита са враждебни към кучета от същия пол, както и към други по-малки животни. Разбира се добре с деца, но става покровителствено и недоверчиво в присъствие на непознати.
Акита по принцип е интелигентно и мирно куче, но е предизвикателство да се дресира. Поради индивидуалността и упорството си не е подходящо за хора без опит. Тези кучета не са гальовни,но са много лоялни към стопаните си.[4] Може да проявява силна агресия, а ако се отегчи, може да стане разрушително и човек трудно би могъл да го укроти.
Здраве [редактиране]
Средната продължителност на живота на Акита е 10-13 години.[5] Породата страда от няколко здравословни проблема - проблеми с щитовидната жлеза или кожата, рак и автоимунни проблеми. Възрастните екземпяри трябва да имат OFA и CERF сертификати и да са изследвани за проблеми с щитовидната жлеза.[6]
Грижи [редактиране]
За външния вид на Акита са нужни грижи веднъж седмично. Те са с различна интензивност в зависимост от сезонното линеене. Добре е да се отглеждат на открито, а не в апартамент, освен ако не им се осигуряват много разходки.
Вижте също [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Collie or Pug? Study Finds the Genetic Code
- ↑ Morie Sawataishi: Saviour of Japan's Akita Samurai dog. // London Daily Telegraph, December 11, 2008. Посетен на May 6, 2011.
- ↑ The Voice of Japan
- ↑ Akita History
- ↑ Dog Longevity Web Site, Breed Data page. Compiled by K. M. Cassidy.. Retrieved July 5, 2007.
- ↑ Akita Club of America National Health Survey 2000-2001. Prepared by Purdue School of Veterinary Medicine, L. Glickman, N. Glickman, and M Raghaven, in consultation with the Akita Club of America Health and Genetics Committee.. Retrieved March 17, 2007.
Външни препратки [редактиране]
- История и Обща характеристика в сайта BestFellows.com
- Акита в сайта Кучетата.com
|
|||||||
