652 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
<< 7 век пр.н.е. >>
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

Събития[редактиране | редактиране на кода]

В Азия[редактиране | редактиране на кода]

В Асирия[редактиране | редактиране на кода]

  • Цар на Асирия е Ашурбанипал (669/8 – 627 г. пр.н.е.).[1]
  • Намерението на царя на Вавилон Шамаш-шум-укин (668 – 648 г. пр.н.е.) да възстане срещу властта на брат си Ашурбанипал е разкрито. Асирийският цар се опитва да спечели народа на Вавилония на своя страна и същевременно обмисля и се отказва от бърза военна намеса, поради което минават поне осем месеца между разкриването на заговора и първите военни действия.[2]
  • Повод за началото на въстанието вероятно става принуждаването на вавилонци да служат в асирийската армия.[3]
  • След началото на „Голямото въстание“ (652 – 648 г. пр.н.е.) Шамаш-шум-укин намира подкрепа в градовете на северна и централна Вавилония, както и племенните територии на халдеите и арамеите, а асирийците остават с подкрепата на южните територии около Ур, Урук, Кисик, Кулаб, Ериду и Шатидин.[2]
  • За по-малко от три седмици след началото на въстанието на север силите на Шамаш-шум-укин са принудени да се оттеглят към Вавилон, но скоро стабилизират позициите си и водят още две битки като във втората, която се провежда в провинция Сипар, вавилонската армия претърпява сериозно поражение.[4]

В Елам[редактиране | редактиране на кода]

  • Еламитския цар Хумбанигаш II (653 – 652 г. пр.н.е.), поставен от Ашурбанипал предната година да управлява част от Елам, изпраща войска в помощ на Шамаш-шум-укин, но тя е разбита от асирийците.[3]
  • Този неуспех на царя води и до свалянето му от власт и заемането на трона от Тамариту II (652 – 649 и за кратко през 647 г. пр.н.е.), но той също продължава провавилонската политика на предшественика си.[3]

В Африка[редактиране | редактиране на кода]

В Египет[редактиране | редактиране на кода]

В Европа[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 119
  2. ↑ а б „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 54
  3. ↑ а б в „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 150
  4. ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 55
  5. ↑ Michael Haag. „The Rough Guide History of Egypt“, Rough Guides, 2003. стр.115
  6. ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр.714
  7. ↑ а б Apostle Arne Horn. „Eusebius of Caesarea“, Lulu.com. стр.81
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=652_г._пр.н.е.&oldid=11744036“.