ABB

от Уикипедия, свободната енциклопедия
ABB
Централата на ABB във Вестерос, Швеция
Типпублична
Търгувана катоSIX: ABBN
NYSE: ABB
Индустрияелектрическо оборудване
Основаване1988 г.
СедалищеЦюрих, Швейцария
Служители147 000
Продуктиелектрическо оборудване, автоматизирани машини
Годишни приходи27,662 млрд. долара (2018)
Оперативна печалба2,226 млрд. долара (2018
Чиста печалба2,173 млрд. долара (2018)
Общо активи43,262 млрд. щ.д. (2017 г.)[1]
ABB в Общомедия

ABB (ASEA Brown Boveri) е швейцарско-шведска транснационална корпорация със седалище в Цюрих, Швейцария. Бизнесът ѝ е съсредоточен главно в сферата на роботиката, тежко електрическо оборудване и технологиите за автоматизация. Тя е компания на Форчън Глобал 500 в продължение на 24 години.[2]

ABB се търгува на Швейцарската, Стокхолмската и Нюйоркската фондова борса.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Присъствие на ABB по света.

Компанията е създадена през 1988 г. чрез сливането на Allmänna Svenska Elektriska Aktiebolaget и Brown, Boveri & Cie. Първата компания е основана през 1883 г. във Вестерос като производител на електрическо осветление и генератори.[4] Втората е основана през 1891 г. в Баден като група от електрически компании, произвеждащи мотори с променлив и постоянен ток, парни турбини и трансформатори.

На 10 август 1987 г. ASEA A.B. и BBC A.G. обявяват, че ще се слеят в ABB Asea Brown Boveri Ltd, като новата компания ще е базирана в Цюрих, а всяка от двете съставящи компании ще притежава 50% от новата. Още по това време двете компании се считат за лидери в сферата на електротехническата промишленост.

Когато ABB започва работния си процес на 5 януари 1988 г., нейната ключова област на занимание включва производство, пренос и разпределение на електроенергия, както промишлена автоматизация и роботика. Само през първата година компанията придобива още 15 по-малки компании. През 1989 г. ABB купува още 40 компании.

В началото на 1990-те години ABB започва да се разраства в Централна и Източна Европа. Същият процес настъпва и в Азия, където икономическите реформи на Китай спомагат за отварянето на региона към нова вълна от външни инвестиции и промишлен растеж.

През 1995 г. ABB се съгласява да слее подразделението си за железопътна техника с това на Даймлер-Бенц. Няколко месеца след Азиатската финансова криза през юли 1997 г., ABB решава да ускори разрастването си в Азия. Компанията решава да подобри продуктивността и рентабилността на операциите си на Запад, като прехвърля повече ресурси към новите пазари и смалява производството си в по-скъпоструващите държави.

През 2002 г. ABB обявява първата си година на загуба, тъй като за 2001 г. e изгубила 691 милиона долара нето.[5] Загубите са причинени от съдебни процеси, покрай дъщерната ѝ компания Combustion Engineering, която е в бизнеса с азбест, преди да бъде придобита.

През юли 2013 г. ABB придобива Power-One чрез трансакция от 1 млрд. долара в брой, за да стане водещ глобален производител на слънчеви инвертори.[6]

На 17 декември 2018 г. ABB обявява, че ще продаде 80,1% от електропреносния си бизнес на Hitachi. Сделката трябва да приключи през първата половина на 2020 г.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]