Damnatio ad bestias
древноримска подова мозайка, III в. н. э.
Археологически музей Тунис
Damnatio ad bestias (от лат., букв. "предаване на зверовете"[1], ad bestias, ad bestie[2], често разкъсване от лъвове; по-точно разкъсване от диви животни) — вид смъртно наказание в Древен Рим чрез хвърляне на осъдения на арена, за да бъде разкъсан от животни (често лъвове). Този вид наказание е заимстван от 2 век пр.н.е. от Древния Изток, където аналогично наказание същестува от 6 век пр.н.е., и станало любимо цирково зрелище на римляните.
В периода I—III век от н.е. тази смърт се използва предимно за разправа с ранните християни (на латински: christianos ad leones — "(да се осъдят) христиани на разкъсване от лъвове"), благодарение на което заедно с разпъването на кръста става една от най-известните причини за мъченическа смърт на християнските светци. С приемането на християнството практиката се запазва и се използва срещу други престъпници. Окончателно е отменена чак през 681 г.
В преносен смисъл "да те хвърлят на лъвовете" означава да се остави някой абсолютно неподготвен сред агресивни противници, практически без надежда да избегне физическа или морална вреда".
Източници[редактиране]
- ↑ Damnatio — "проклятие, осъждане на човек на нещо".
- ↑ Глаголни форми: dare ad bestias, bestiis obiicere, condemnare ad bestias, tradere ad bestias depugnandas (William Wardlaw Ramsay. A manual of Roman antiquities).
Вижте също[редактиране]
