Обикновена диоскорея
| Обикновена диоскорея | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Caddick & Wilkin, 2002 | ||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Обикновена диоскорея в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Обикновена диоскорея или Брей (Dioscorea communis), е тревисто многогодишно растение с месесто грудесто коренище дълго 20 – 30 cm, широко 5 – 10 cm, с външен кафяв корков пласт и белезникаво слузеста сърцевина. Стъблото е тревисто, увивно, дълго 1 – 3 m. Листата са последователни, едри, дълги 8 – 14 cm, широки 4 – 11 cm, обратно яйцевидни до бъбрековидни.[1] Цветовете са с дълга дръжка, бледозеленикави, събрани в гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на по-горните стъблени листа.[2] Плодът прилича на червена ягода и е силно отровен. Както коренът, така и стеблото съдържат лютиво вещество, което дразни кожата.[3]
Разпространение[4][редактиране | редактиране на кода]
Разпространено из храсталаци и гори, предимно в по-топлите части на България до 1000 m надморска височина. Цъфти през май-юли.
Използваема част[5][редактиране | редактиране на кода]
Използват се корените с коренището, които се изкопават през есента.
Приложение[редактиране | редактиране на кода]
Само външно. Коренът счукан се налага върху болното от ревматизъм място или в настойка със спирт. В последния случай се разтрива и се увива с вълнен плат, за да престои една нощ.[6]
Трябва да се употребява предпазливо, защото наложеният корен може да предизвика изгаряния по кожата. При евентуални изгаряния кожата се маже с чист зехтин.[7]
Начин на употреба[редактиране | редактиране на кода]
Забележка: бреят е силно отровен.[7] 100 гр. счукан брей се накисва в 300 гр. чист спирт за 12 часа, след което се маже.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Vernon Hilton Heywood: Dioscoreaceae In: Thomas Gaskell Tutin u. a.: Flora Europaea. Band 5, Cambridge University Press 1980, ISBN 0-521-20108-X, S. 84–85.
- ↑ Gustav Hegi: Illustrierte Flora von Mitteleuropa. 2. Auflage, Band 2, 2. Teil. Verlag Carl Hanser, München 1939, S. 374–377.
- ↑ "Целебната сила на билките". София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 42.
- ↑ "Целебната сила на билките". София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 42.
- ↑ "Целебната сила на билките". София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 42.
- ↑ N. Mascolo u. a.: Local anti-inflammatory activity of Tamus communis. In: Journal of Ethnopharmacology. 19(1), 1987, 81–4, PMID 3586696.
- ↑ а б R. J. Schmidt, S. P. Moult: The dermatitic properties of black bryony (Tamus communis L.). In: Contact Dermatitis. 9(5), 1983, 390–6, PMID 6627925.