Tychius quinquepunctatus

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бобов петточков хоботник
Tychius quinquepunctatus от България
Tychius quinquepunctatus от България
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Бръмбари (Coleoptera)
серия:Cucujiformia
семейство:Хоботникови (Curculionidae)
род:Tychius
вид:Бобов петточков хоботник (T. quinquepunctatus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Синоними
  • Aoromius quinquepunctatus
Бобов петточков хоботник в Общомедия
[ редактиране ]

Tychius quinquepunctatus е вид бръмбар от семейство Хоботникови (Curculionidae). Разпространен е в цяла Европа и части от Азия и северна Африка.[1][2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Видът е с палеарктично разпространение: в Европа се среща навсякъде; в Азия – Израел, Йордания, Сирия, Турция, Казахстан, Япония и Русия; в северна Африка – Алжир.[1][2]

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Имаго[редактиране | редактиране на кода]

Имагото е с дължина 3÷4 mm. Телесната обвивка е черна на цвят; с изключение на крачетата, антенките и хоботчето, които са светлокафяви. Тя обаче почти не се вижда, защото е гъсто покрита с люспички – основно червено–кафяви (рядко сребристосиви), на места бели. Така се оформя характерната окраска на вида – кафеникав, с бял шев между елитрите и бели петна на раменете, близо до върха на елитрите, надлъжно по средата на преднегръба и между очите. Крачетата също са със светли люспички.[3][4] При по рядката форма с основен цвят сребристосиво, белите петна по-слабо различими.[4]

Хоботът е приблизително равен по дължина на преднегръба. В основата си (⅔ от дължината) цилиндричен, от антенките към върха (останалата ⅓) клиновидно стесняващ се.[3]

Задните бедра отдолу с голямо зъбче (подрод Trichius).[4]

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

В България имагото се среща от април до юли.[3] Ларвата се развива върху различни растения от сем. Бобови – Vicia, Pisum, Lathyrus. Женската снася яйцата си в плодовете, където ларвата се храни със семената. Какавидира в почвата, от където след 8 – 10 дни излиза имагото, което презимува до следващата година.[3]

Селскостопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Понякога е съобщаван като вредител по баклата.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б PESI portal – Tychius (Tychius) quinquepunctatus (Linnaeus, 1758) // Посетен на 11 май 2020.
  2. а б Catalogue of Palaearctic Coleoptera. Volume 8. Curculionoidea II. Brill, 2013. ISBN 978-90-04-25916-4. с. 169.
  3. а б в г д Ангелов, Павел. Фауна на България. Т. 10. Coleoptera, Curculionidae. Част 4 (Calandrinae 2). София, Издателство на Българската академия на науките. с. 107 – 108.
  4. а б в Käfer Europas: Tychius // Посетен на 11 май 2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]