Подгоряни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Подгоряни
Ποδοχώρι
Гърция
40.8317° с. ш. 24.025° и. д.
Подгоряни
Източна Македония и Тракия
40.8317° с. ш. 24.025° и. д.
Подгоряни
Кавалско
40.8317° с. ш. 24.025° и. д.
Подгоряни
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Надм. височина320 m
Население571 души (2021 г.)
Пощенски код640 08
Подгоряни в Общомедия

Подгоряни или Подгорени или Подохор (на гръцки: Ποδοχώρι, Подохори, катаревуса Ποδοχώριον, Подохорион, до 1926 година Ποδογόριανη, Подогоряни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 320 m надморска височина в южните склонове на планината Кушница (Пангео), югозападно от Правища.[2] В селото има запазени два каменни моста - Лазидевият[3] и Горгиевият.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от местното име *Подгорье. Сравними са селищните имена Подгоряни в Албания, Малешевско, Епир и много общославянски от типа на Подгорица.[5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Подгоряни е турско-гръцко село в Правищка каза на Османската империя. Запазеният Подгорянски хамам в 1997 година е обявен за паметник на културата.[6] Църквата „Свети Георги“ е от 1847 година.[7] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Подогори (Podogori) живеят 600 гърци.[8] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Подгоряни:

„ Будохор, християнско село: 1 църква, 1 училище. Жителите са гърци. От града е на 1 час разстояние.[9] “

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Подохоръ (Будохоръ) живеят 200 турци и 450 гърци.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени 432 гърци бежанци от Турция.[2] В 1928 година селото е местно-бежанско със 115 семейства с 390 души.[11]

След Втората световна война в селото са заселени 60 каракачански семейства.[2]

Населението традиционно отглежда тютюн и жито, а каракачаните в него се занимават със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Подгоряни на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Чинар дере[12] Τσινὰρ Ντερὲ Платанорема Πλατανόρεμα[13] река ЮЗ от Подгоряни[12]
Барес[12] Μπάρες Клисура Κλεισούρα[13] местност, ЮЗ от Подгоряни[12]
Ментешели[12] Μεντεσελῆ Спилия Σπηλιὰ[13] бивше село, ЮЗ от Подгоряни[12]
Кавакия Καβάκια Левки Λεύκη[13] местност, Ю от Подгоряни[12]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1035[2] 538[2] 1066[2] 1336[2] 1062[2] 1128[2] 835[2] 725[2] 702[2] 665 608

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 233. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Πέτρινο γεφύρι του Λαζίδη (Ποδοχώρι) // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  4. ↑ Γεφύρι στου Γοργία (Ποδοχώρι) // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  5. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 174.
  6. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ37/ΚΗΡ/12906/319/25-9-1997 - ΦΕΚ 932/Β/22-10-1997 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 1 юли 2018.
  7. ↑ Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου // Ποδογόριανη ή Ποδοχώριον. Посетен на 27 декември 2015.
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)
  9. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 49. (на руски)
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
  11. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. ↑ а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Подгоряни&oldid=12161127“.