Правища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Република Гърция. За селото в България вижте Правище.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияПравища
Ελευθερούπολη
Правища
Правища
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Правища
Правища на картата на Гърция
Dimos Pangeou - East Macedonia - Thrace.svg
ButtonRed.svg
Правища
Правища на картата на дем Кушница и област Източна Македония и Тракия
Координати: 40°54′50.04″ с. ш. 24°15′05.04″ и. д. / 40.9139, 24.2514
Данни
Област Източна Македония и Тракия
Дем Кушница
Население 5 932 (2001)
Надм. височина 114 m
Пощ. код 641 00
Тел. код 25940-2

Правища или Правище (на гръцки: Ελευθερούπολη, Елевтеруполи, катаревуса: Ελευθερούπολις, Елевтеруполис, до 1929 година Πράβι, Прави, катаревуса: Πράβιον, Правион[1]) е град в Егейска Македония, Гърция, център на дем Кушница (Пангео) в област Източна Македония и Тракия с 5 932 жители. Градът е център и на Правищката епархия.

География[редактиране | edit source]

Правища е разположен на 17 километра западно от град Кавала в югоизточното подножие на планината Кушница (Пангео) на река Лъджа (Мармара).

История[редактиране | edit source]

Етимология[редактиране | edit source]

Според Йордан Н. Иванов Правища е патронимично лично име от личното име *Прав(о). Жителското име е пра̀вищя̀нин, пра̀вищя̀нка, пра̀вищя̀не.[2]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В подправената Калиманова грамота от 16 век се среща „Правица“, което се предполага, че е Правища. Името се среща у Хаджи Калфа в средата на 17 век в турцизираната форма Пирауща. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти *Правишти от личното име Прав(о), като точно съответстие на името е руският топоним Туховичи.[3]

В Правища е имало голям турски арсенал. От 17 век тук се изработват гюлета (топ-коршум) за турската артилерия, а вероятно се отливат и други железни предмети за армията.[4] В края на 19 век Правища е център на малка каза в Османската империя. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Правища:

Градът Правища или Прави на гръцки е разположен в равнина по двата брага на неголяма река... Правища е седалище на мюдюра, кадията и меджлиса на каазата. В града има 6 турски джамии, една от които е на мюсюлманите цигани. Християните имат епископски дом с църква и две народни гръцки училища. Тук постоянно пребивава епископ, наричан Елефтеруполски и подчинен на Драмския митрополит. За издръжка на този епископ се взима от всяка християнска двойка в Правищката каза по 32 пиастра годишно, докато в другите каази тази сума не превишава 6 пиастра. Това високо облагане се обяснява с малочислеността на християните, съставляващи паството на Елефтеруполския епископ.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за Правища:

Правища, паланка на Ю от Драма 5 часа път. Сградена е между клонове, които се спущат между двата паралелни хребета на Пърнар до едноименна река. Седалище на гръцки митрополит, „Елевтериополски“. Тук става пазар, а на Митровден панаир, който трае 1 седмица. Обращението през панаира е до 3000 л. т. Жители 3000, гърци, с църква и училище. Правишката нахия съставят 16 гръцки села и едно българско, Нътен, с 40 къщи. Вероятно е да има и други български села; с верни сведения обаче не ми бе възможно да се сдобия.[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Правища живеят 1 250 турци, 1 100 жители гърци християни и 1 200 цигани.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Правища има 1 100 гърци и 1 200 цигани.[8]

Градчето е освободено от четата на Панайот Байчев на 31 октомври 1912 година по време на Балканската война. По същото време в града влиза и четата на гръцкия андартски капитан Дукас Дукас, след което в града се настаняват български военни части.[9] Петър Байчев става военен комендант на Правища.

В Гърция[редактиране | edit source]

Картичка от Правища.

В 1913 година градчето попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години на 20 век турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 160 семейства със 745 души.[10] В 1929 година паланката е прекръстена на Елевтеруполис.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Правища
Свързани с Правища
  • Гърция Николаос Влахос (Νικόλαος Βλάχος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, роден в Попово, свръзка на Дукас Дукас и Константинос Даис, на два пъти заловен от българска войска през 1913 и 1917 година[11]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πράβι -- Ελευθερούπολις
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 207.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 177.
  4. Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)". София, 1953, стр.92.
  5. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 48 - 49.
  6. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 33.
  7. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 200.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 232-233.
  9. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 114.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, σ. 66.
  12. Amicale Franco Hellene d`Antony, Elefteroupolis Jumelé avec Antony
Дем Кушница (Пангео)
Правища (Елевтеруполи) | Авли | Агиос Атанасиос | Агия Марина | Боблен (Акропотамос) | Аповатра | Бостанджили (Кипия) | Вриси | Горно Дряново (Ано Хортокопи) | Горян (Георгяни) | Деве Киран (Мелиса) | Девекли (Каравангелис) | Дедебал (Галипсос) | Демирли (Сидирохори) | Долна Локвица (Офринио) | Долно Кочан (Панагия) | Дранич (Антифилипи) | Дрезна (Миртофито) | Дряново (Хортокопи) | Елевтерес | Исирли (Платанотопос) | Кале чифлик (Неа Перамос) | Каряни | Кинали (Кокинохома) | Косруп (Месропи) | Кулали (Пиргохори) | Кучкар (Елеохори) | Мегас Александрос | Мущени (Мустени) | Неа Ираклица | Никищан (Никисяни) | Нузла (Агиос Андреас) | Орфано (Орфани) | Османли (Хрисокастро) | Палеохори | Паралия Елеохориу | Паралия Миртофиту | Паралия Офриниу | Пиргос | Подгоряни (Подохори) | Пренчово (Амисиана) | Рехимли (Месия) | Самоков (Доматия) | Свети Пантелеймон (Агиос Пантелеймонас) | Топлян (Ексохи) | Четакли (Мелисокомио) | Чиста (Фолия) | Шарли (Кокинохори)

Исторически села: Кочан (Акровуни)

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.