Режанци

Тази статия е за селото в България. За селото в Косово вижте Режанце.

---

Режанци
Режанци 42.721054, 22.847677 Режанци
Общи данни
Население	82 души (15 март 2024 г.)
Надм. височина	700 – 999 m m
Пощ. код	2380
Тел. код	07752 от България, 003597752 от чужбина
МПС код	РК
ЕКАТТЕ	17796
Администрация
Държава	България
Област	Перник
Община    – кмет	Брезник Васил Узунов (независим политик; 2011)
Режанци в Общомедия

Режанци е село в Западна България. То се намира в община Брезник, област Перник.

География

Селото е разположено на 7 километра югозападно от Брезник, в близост до местността Остри връх. Наблизо се намират язовирите Конска, Слаковци, Бегуновци и Брезнишки извор.

Редовни събития

Съборът на селото е на Илинден, 2 август.

На днешното си място, на 4,5 км югозападно от гр. Брезник. Към октомври 2012 г. селото се обитава постоянно от 62 души. Надморска височина 817 м. Почва чернозем-смолница, някога с най-висок добив на пшеница от декар в Западна България.

Старото село наричано някога Илотоп, се е намирало на около 2 км в посока югоизток – в близост до мястото, където е открито Режанското съкровище. Разрушено и изгорено от хората на Кара Фейзи. Черквата „СВ. Пророк Илия“ е „поновена“ през 1867 г., които личи от каменен надпис над вратата от чорбаджи Миленко и родата му. На 100 м от черквата има оброчен кръст от 18 в., над когото допреди 30 г. имаше вековен бряст. Черквата е вкопана в земята. Строена е през втората половина на 17 век. В църквата е имало ценни стенописи и икони.

История

Селото е известно с намереното случайно при оран в една нива през 60-те години на 20 век Режанско монетно съкровище, съставено от около 6000 златни и сребърни монети от Античността.

• Монети от съкровището, експонати на НИМ
• 
  Златни статери от времето на Филип ІІ и Александър ІІІ Велики
• 
  Сребърни тетрадрахми на Филип ІІ
• 
  Сребърни тетрадрахми на Патрай
• 
  Сребърни тетрадрахми на Ликей

Религии

Църквата „Св. Илия“

В селото има църква „Св. Илия“.

Културни и природни забележителности

Режанци има красива природа, чийто чист въздух всяко лято привлича множество хора на отдих и почивка сред зеленината. Множеството овощни дръвчета и големите зеленчукови градини са все още поддържани от малкото останали хора в селото.

Литература

• Лидия Добревска „Ех, години, години …“, Брезник 2007 г. (в тази книга авторката споделя дългогодишния си опит и разказва за Граовските обичаи и традиции)

Източници

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.