Варда Склир: Разлика между версии
Ред 9: | Ред 9: | ||
Варда Склир произхожда от влиятелен аристократичен род от [[Мала Азия]].<ref>''Лев Диакон. Комментарий'', книга 6, бележка 75 ([http://oldru.narod.ru/biblio/ldk6_10.htm 6.75])</ref> Издига се до висши военни длъжности по времето на император [[Йоан I Цимисхий]] (969-976 г.), който е женен за сестра му (починала преди 969 г.).<ref>''Лев Диакон'', книга 6, част 11 ([http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 6.11]); ''Лев Диакон. Коментарий'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldk6_10.htm 6.76]</ref> През 970 г. на Склир, титулуван с висшето звание ''магистър'', са поверени част от войските, които трябва да дадат отпор на руските нашественици, предвождани от княз [[Светослав I|Светослав]]. Тази задача той изпълнява успешно, като удържа победа в битката при Аркадиопол срещу войските на Светослав, подкрепени от българи, унгарци и [[печенези]].<ref>''Лев Диакон'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 6.12-13]</ref><ref>Иоанн Скилица ([http://oldru.narod.ru/biblio/skilic.htm фрагмент])</ref><ref>''Ангелов'', Д., ''Чолпанов'', Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), Издателство на БАН, София 1994, с. 17-18</ref> Скоро след това Склир е изпратен в Мала Азия, за да се справи с бунта на Варда Фока срещу властта на Цимисхий. След като с обещания и заплахи привлича на своя страна повечето от бунтовниците, Склир принуждава Фока да се предаде.<ref>''Лев Диакон'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 7.3-6, 7.8]</ref> През пролетта на 971 г. Склир взима участие в похода на Цимисхий в България, сражава се срещу руси и българи при превземането на [[Велики Преслав]] през април<ref>''Лев Диакон'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 8.7]</ref>, а три месеца по-късно допринася за поражението на княз Светослав под стените на [[Дръстър]], като се явява в тил на руските войски в разгара на решителната битка.<ref>''Лев Диакон'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 9.10]</ref><ref>''Ангелов'', Д., ''Чолпанов'', Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), с. 31-32</ref> Войната завършва с изтегляне на русите от България и завладяване на източните български земи от византийците.<ref>''Божилов'', Ив. (др.), История на България, ИК "Христо Ботев", София 1994, с. 66-67</ref> |
Варда Склир произхожда от влиятелен аристократичен род от [[Мала Азия]].<ref>''Лев Диакон. Комментарий'', книга 6, бележка 75 ([http://oldru.narod.ru/biblio/ldk6_10.htm 6.75])</ref> Издига се до висши военни длъжности по времето на император [[Йоан I Цимисхий]] (969-976 г.), който е женен за сестра му (починала преди 969 г.).<ref>''Лев Диакон'', книга 6, част 11 ([http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 6.11]); ''Лев Диакон. Коментарий'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldk6_10.htm 6.76]</ref> През 970 г. на Склир, титулуван с висшето звание ''магистър'', са поверени част от войските, които трябва да дадат отпор на руските нашественици, предвождани от княз [[Светослав I|Светослав]]. Тази задача той изпълнява успешно, като удържа победа в битката при Аркадиопол срещу войските на Светослав, подкрепени от българи, унгарци и [[печенези]].<ref>''Лев Диакон'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 6.12-13]</ref><ref>Иоанн Скилица ([http://oldru.narod.ru/biblio/skilic.htm фрагмент])</ref><ref>''Ангелов'', Д., ''Чолпанов'', Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), Издателство на БАН, София 1994, с. 17-18</ref> Скоро след това Склир е изпратен в Мала Азия, за да се справи с бунта на Варда Фока срещу властта на Цимисхий. След като с обещания и заплахи привлича на своя страна повечето от бунтовниците, Склир принуждава Фока да се предаде.<ref>''Лев Диакон'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 7.3-6, 7.8]</ref> През пролетта на 971 г. Склир взима участие в похода на Цимисхий в България, сражава се срещу руси и българи при превземането на [[Велики Преслав]] през април<ref>''Лев Диакон'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 8.7]</ref>, а три месеца по-късно допринася за поражението на княз Светослав под стените на [[Дръстър]], като се явява в тил на руските войски в разгара на решителната битка.<ref>''Лев Диакон'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 9.10]</ref><ref>''Ангелов'', Д., ''Чолпанов'', Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), с. 31-32</ref> Войната завършва с изтегляне на русите от България и завладяване на източните български земи от византийците.<ref>''Божилов'', Ив. (др.), История на България, ИК "Христо Ботев", София 1994, с. 66-67</ref> |
||
==Първо въстание срещу Василий II== |
==Първо въстание срещу Василий II и изгнание== |
||
Още докато [[Йоан I Цимисхий|Цимисхий]] е жив, Варда Склир вдига бунт срещу централната власт. Бунтът е неуспешен, но водачът му избягва сериозни последствия.<ref name="skaz">''Сказкин'', С.Д. (ред.), История Византии, Том 2, Москва 1967: [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000048/st019.shtml глава 7] (изтеглено от Historic.Ru на 12.12.2007)</ref> Смъртта на императора (януари 976 г.) заварва Склир на висшата командна длъжност ''доместик на източните схоли''. Върховната власт в империята преминава формално към братята от ''Македонската династия'' [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] и [[Константин VIII]]. Де факто правителството в [[Константинопол]] е в ръцете на ''паракимомена'' Василий, който измества Склир от поста му и го назначава за управител на областта Месопотамия на границата с арабите по горен Ефрат.<ref name="skaz"/><ref>''Мутафчиев'', П., Лекции по история на Византия, том II, Изд. "Анубис", София 1995, с. 268</ref> Веднага след като е преместен на второстепенната длъжност, през лятото на 976 г. Склир вдига въстание и се провъзгласява за император.<ref>''Мутафчиев'', Лекции по история на Византия, II, 268</ref>. След като разгромява две армии, изпратени от константинополското правителство<ref>Яхъя Антиохийский, Летописъ ([http://www.krotov.info/acts/10/yahya.html Розен В. Р. Император Василий Болгаробойца: Извлечения из летописи Яхъи Антиохийского, СПб 1883, стр. 2])</ref><ref>Holmes, Catherine, [http://www.roman-emperors.org/basilii.htm Basil II (A.D. 976-1025)], Civil war 1: The Sclerus Revolt (изтеглено на 12.12.2007)</ref><ref>''Мутафчиев'', Лекции по история на Византия, II, 269-270</ref>, той и съратниците му овладяват азиатските владения на Византия (Мала Азия, северозападна Сирия, северна Месопотамия, части от Армения).<ref>''Лев Диакон'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 10.7]</ref> Подкрепят го както гърци, така и арменци и мюсюлмани от граничните с Византия области.<ref>''Лев Диакон. Комментарий'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldk6_10.htm 10.39]</ref> |
|||
==Второ въстание и кончина== |
==Второ въстание и кончина== |
Версия от 21:14, 12 декември 2007
Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Самите вие можете да помогнете като добавите информация, подкрепена с източници. Проверете и дали можете да отговорите на въпроси, зададени на дискусионната страница на статията. |
Варда Склир е византийски военачалник от втората половина на X век със съществен принос за отбиването на руското нападение срещу Византийската империя през 970 г. и за завладяването на източна България от византийците година по-късно, но и с аспирации за престола в Константинопол, които водят до продължителни междуособици в азиатските части на империята през първите тринадесет години (976-989) от управлението на император Василий II.
Възход при управлението на Цимисхий
Варда Склир произхожда от влиятелен аристократичен род от Мала Азия.[1] Издига се до висши военни длъжности по времето на император Йоан I Цимисхий (969-976 г.), който е женен за сестра му (починала преди 969 г.).[2] През 970 г. на Склир, титулуван с висшето звание магистър, са поверени част от войските, които трябва да дадат отпор на руските нашественици, предвождани от княз Светослав. Тази задача той изпълнява успешно, като удържа победа в битката при Аркадиопол срещу войските на Светослав, подкрепени от българи, унгарци и печенези.[3][4][5] Скоро след това Склир е изпратен в Мала Азия, за да се справи с бунта на Варда Фока срещу властта на Цимисхий. След като с обещания и заплахи привлича на своя страна повечето от бунтовниците, Склир принуждава Фока да се предаде.[6] През пролетта на 971 г. Склир взима участие в похода на Цимисхий в България, сражава се срещу руси и българи при превземането на Велики Преслав през април[7], а три месеца по-късно допринася за поражението на княз Светослав под стените на Дръстър, като се явява в тил на руските войски в разгара на решителната битка.[8][9] Войната завършва с изтегляне на русите от България и завладяване на източните български земи от византийците.[10]
Първо въстание срещу Василий II и изгнание
Още докато Цимисхий е жив, Варда Склир вдига бунт срещу централната власт. Бунтът е неуспешен, но водачът му избягва сериозни последствия.[11] Смъртта на императора (януари 976 г.) заварва Склир на висшата командна длъжност доместик на източните схоли. Върховната власт в империята преминава формално към братята от Македонската династия Василий II и Константин VIII. Де факто правителството в Константинопол е в ръцете на паракимомена Василий, който измества Склир от поста му и го назначава за управител на областта Месопотамия на границата с арабите по горен Ефрат.[11][12] Веднага след като е преместен на второстепенната длъжност, през лятото на 976 г. Склир вдига въстание и се провъзгласява за император.[13]. След като разгромява две армии, изпратени от константинополското правителство[14][15][16], той и съратниците му овладяват азиатските владения на Византия (Мала Азия, северозападна Сирия, северна Месопотамия, части от Армения).[17] Подкрепят го както гърци, така и арменци и мюсюлмани от граничните с Византия области.[18]
Второ въстание и кончина
Източници
- ↑ Лев Диакон. Комментарий, книга 6, бележка 75 (6.75)
- ↑ Лев Диакон, книга 6, част 11 (6.11); Лев Диакон. Коментарий, 6.76
- ↑ Лев Диакон, 6.12-13
- ↑ Иоанн Скилица (фрагмент)
- ↑ Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), Издателство на БАН, София 1994, с. 17-18
- ↑ Лев Диакон, 7.3-6, 7.8
- ↑ Лев Диакон, 8.7
- ↑ Лев Диакон, 9.10
- ↑ Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), с. 31-32
- ↑ Божилов, Ив. (др.), История на България, ИК "Христо Ботев", София 1994, с. 66-67
- ↑ а б Сказкин, С.Д. (ред.), История Византии, Том 2, Москва 1967: глава 7 (изтеглено от Historic.Ru на 12.12.2007)
- ↑ Мутафчиев, П., Лекции по история на Византия, том II, Изд. "Анубис", София 1995, с. 268
- ↑ Мутафчиев, Лекции по история на Византия, II, 268
- ↑ Яхъя Антиохийский, Летописъ (Розен В. Р. Император Василий Болгаробойца: Извлечения из летописи Яхъи Антиохийского, СПб 1883, стр. 2)
- ↑ Holmes, Catherine, Basil II (A.D. 976-1025), Civil war 1: The Sclerus Revolt (изтеглено на 12.12.2007)
- ↑ Мутафчиев, Лекции по история на Византия, II, 269-270
- ↑ Лев Диакон, 10.7
- ↑ Лев Диакон. Комментарий, 10.39