Направо към съдържанието

Варда Склир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 9: Ред 9:
Варда Склир произхожда от влиятелен аристократичен род от [[Мала Азия]].<ref>''Лев Диакон. Комментарий'', книга 6, бележка 75 ([http://oldru.narod.ru/biblio/ldk6_10.htm 6.75])</ref> Издига се до висши военни длъжности по времето на император [[Йоан I Цимисхий]] (969-976 г.), който е женен за сестра му (починала преди 969 г.).<ref>''Лев Диакон'', книга 6, част 11 ([http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 6.11]); ''Лев Диакон. Коментарий'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldk6_10.htm 6.76]</ref> През 970 г. на Склир, титулуван с висшето звание ''магистър'', са поверени част от войските, които трябва да дадат отпор на руските нашественици, предвождани от княз [[Светослав I|Светослав]]. Тази задача той изпълнява успешно, като удържа победа в битката при Аркадиопол срещу войските на Светослав, подкрепени от българи, унгарци и [[печенези]].<ref>''Лев Диакон'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 6.12-13]</ref><ref>Иоанн Скилица ([http://oldru.narod.ru/biblio/skilic.htm фрагмент])</ref><ref>''Ангелов'', Д., ''Чолпанов'', Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), Издателство на БАН, София 1994, с. 17-18</ref> Скоро след това Склир е изпратен в Мала Азия, за да се справи с бунта на Варда Фока срещу властта на Цимисхий. След като с обещания и заплахи привлича на своя страна повечето от бунтовниците, Склир принуждава Фока да се предаде.<ref>''Лев Диакон'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 7.3-6, 7.8]</ref> През пролетта на 971 г. Склир взима участие в похода на Цимисхий в България, сражава се срещу руси и българи при превземането на [[Велики Преслав]] през април<ref>''Лев Диакон'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 8.7]</ref>, а три месеца по-късно допринася за поражението на княз Светослав под стените на [[Дръстър]], като се явява в тил на руските войски в разгара на решителната битка.<ref>''Лев Диакон'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 9.10]</ref><ref>''Ангелов'', Д., ''Чолпанов'', Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), с. 31-32</ref> Войната завършва с изтегляне на русите от България и завладяване на източните български земи от византийците.<ref>''Божилов'', Ив. (др.), История на България, ИК "Христо Ботев", София 1994, с. 66-67</ref>
Варда Склир произхожда от влиятелен аристократичен род от [[Мала Азия]].<ref>''Лев Диакон. Комментарий'', книга 6, бележка 75 ([http://oldru.narod.ru/biblio/ldk6_10.htm 6.75])</ref> Издига се до висши военни длъжности по времето на император [[Йоан I Цимисхий]] (969-976 г.), който е женен за сестра му (починала преди 969 г.).<ref>''Лев Диакон'', книга 6, част 11 ([http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 6.11]); ''Лев Диакон. Коментарий'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldk6_10.htm 6.76]</ref> През 970 г. на Склир, титулуван с висшето звание ''магистър'', са поверени част от войските, които трябва да дадат отпор на руските нашественици, предвождани от княз [[Светослав I|Светослав]]. Тази задача той изпълнява успешно, като удържа победа в битката при Аркадиопол срещу войските на Светослав, подкрепени от българи, унгарци и [[печенези]].<ref>''Лев Диакон'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 6.12-13]</ref><ref>Иоанн Скилица ([http://oldru.narod.ru/biblio/skilic.htm фрагмент])</ref><ref>''Ангелов'', Д., ''Чолпанов'', Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), Издателство на БАН, София 1994, с. 17-18</ref> Скоро след това Склир е изпратен в Мала Азия, за да се справи с бунта на Варда Фока срещу властта на Цимисхий. След като с обещания и заплахи привлича на своя страна повечето от бунтовниците, Склир принуждава Фока да се предаде.<ref>''Лев Диакон'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 7.3-6, 7.8]</ref> През пролетта на 971 г. Склир взима участие в похода на Цимисхий в България, сражава се срещу руси и българи при превземането на [[Велики Преслав]] през април<ref>''Лев Диакон'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 8.7]</ref>, а три месеца по-късно допринася за поражението на княз Светослав под стените на [[Дръстър]], като се явява в тил на руските войски в разгара на решителната битка.<ref>''Лев Диакон'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 9.10]</ref><ref>''Ангелов'', Д., ''Чолпанов'', Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), с. 31-32</ref> Войната завършва с изтегляне на русите от България и завладяване на източните български земи от византийците.<ref>''Божилов'', Ив. (др.), История на България, ИК "Христо Ботев", София 1994, с. 66-67</ref>


==Първо въстание срещу Василий II==
==Първо въстание срещу Василий II и изгнание==
Още докато [[Йоан I Цимисхий|Цимисхий]] е жив, Варда Склир вдига бунт срещу централната власт. Бунтът е неуспешен, но водачът му избягва сериозни последствия.<ref name="skaz">''Сказкин'', С.Д. (ред.), История Византии, Том 2, Москва 1967: [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000048/st019.shtml глава 7] (изтеглено от Historic.Ru на 12.12.2007)</ref> Смъртта на императора (януари 976 г.) заварва Склир на висшата командна длъжност ''доместик на източните схоли''. Върховната власт в империята преминава формално към братята от ''Македонската династия'' [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] и [[Константин VIII]]. Де факто правителството в [[Константинопол]] е в ръцете на ''паракимомена'' Василий, който измества Склир от поста му и го назначава за управител на областта Месопотамия на границата с арабите по горен Ефрат.<ref name="skaz"/><ref>''Мутафчиев'', П., Лекции по история на Византия, том II, Изд. "Анубис", София 1995, с. 268</ref> Веднага след като е преместен на второстепенната длъжност, през лятото на 976 г. Склир вдига въстание и се провъзгласява за император.<ref>''Мутафчиев'', Лекции по история на Византия, II, 268</ref>. След като разгромява две армии, изпратени от константинополското правителство<ref>Яхъя Антиохийский, Летописъ ([http://www.krotov.info/acts/10/yahya.html Розен В. Р. Император Василий Болгаробойца: Извлечения из летописи Яхъи Антиохийского, СПб 1883, стр. 2])</ref><ref>Holmes, Catherine, [http://www.roman-emperors.org/basilii.htm Basil II (A.D. 976-1025)], Civil war 1: The Sclerus Revolt (изтеглено на 12.12.2007)</ref><ref>''Мутафчиев'', Лекции по история на Византия, II, 269-270</ref>, той и съратниците му овладяват азиатските владения на Византия (Мала Азия, северозападна Сирия, северна Месопотамия, части от Армения).<ref>''Лев Диакон'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm 10.7]</ref> Подкрепят го както гърци, така и арменци и мюсюлмани от граничните с Византия области.<ref>''Лев Диакон. Комментарий'', [http://oldru.narod.ru/biblio/ldk6_10.htm 10.39]</ref>


==Второ въстание и кончина==
==Второ въстание и кончина==

Версия от 21:14, 12 декември 2007

Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Самите вие можете да помогнете като добавите информация, подкрепена с източници. Проверете и дали можете да отговорите на въпроси, зададени на дискусионната страница на статията.

Варда Склир е византийски военачалник от втората половина на X век със съществен принос за отбиването на руското нападение срещу Византийската империя през 970 г. и за завладяването на източна България от византийците година по-късно, но и с аспирации за престола в Константинопол, които водят до продължителни междуособици в азиатските части на империята през първите тринадесет години (976-989) от управлението на император Василий II.

Възход при управлението на Цимисхий

Варда Склир произхожда от влиятелен аристократичен род от Мала Азия.[1] Издига се до висши военни длъжности по времето на император Йоан I Цимисхий (969-976 г.), който е женен за сестра му (починала преди 969 г.).[2] През 970 г. на Склир, титулуван с висшето звание магистър, са поверени част от войските, които трябва да дадат отпор на руските нашественици, предвождани от княз Светослав. Тази задача той изпълнява успешно, като удържа победа в битката при Аркадиопол срещу войските на Светослав, подкрепени от българи, унгарци и печенези.[3][4][5] Скоро след това Склир е изпратен в Мала Азия, за да се справи с бунта на Варда Фока срещу властта на Цимисхий. След като с обещания и заплахи привлича на своя страна повечето от бунтовниците, Склир принуждава Фока да се предаде.[6] През пролетта на 971 г. Склир взима участие в похода на Цимисхий в България, сражава се срещу руси и българи при превземането на Велики Преслав през април[7], а три месеца по-късно допринася за поражението на княз Светослав под стените на Дръстър, като се явява в тил на руските войски в разгара на решителната битка.[8][9] Войната завършва с изтегляне на русите от България и завладяване на източните български земи от византийците.[10]

Първо въстание срещу Василий II и изгнание

Още докато Цимисхий е жив, Варда Склир вдига бунт срещу централната власт. Бунтът е неуспешен, но водачът му избягва сериозни последствия.[11] Смъртта на императора (януари 976 г.) заварва Склир на висшата командна длъжност доместик на източните схоли. Върховната власт в империята преминава формално към братята от Македонската династия Василий II и Константин VIII. Де факто правителството в Константинопол е в ръцете на паракимомена Василий, който измества Склир от поста му и го назначава за управител на областта Месопотамия на границата с арабите по горен Ефрат.[11][12] Веднага след като е преместен на второстепенната длъжност, през лятото на 976 г. Склир вдига въстание и се провъзгласява за император.[13]. След като разгромява две армии, изпратени от константинополското правителство[14][15][16], той и съратниците му овладяват азиатските владения на Византия (Мала Азия, северозападна Сирия, северна Месопотамия, части от Армения).[17] Подкрепят го както гърци, така и арменци и мюсюлмани от граничните с Византия области.[18]

Второ въстание и кончина

Източници

  1. Лев Диакон. Комментарий, книга 6, бележка 75 (6.75)
  2. Лев Диакон, книга 6, част 11 (6.11); Лев Диакон. Коментарий, 6.76
  3. Лев Диакон, 6.12-13
  4. Иоанн Скилица (фрагмент)
  5. Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), Издателство на БАН, София 1994, с. 17-18
  6. Лев Диакон, 7.3-6, 7.8
  7. Лев Диакон, 8.7
  8. Лев Диакон, 9.10
  9. Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), с. 31-32
  10. Божилов, Ив. (др.), История на България, ИК "Христо Ботев", София 1994, с. 66-67
  11. а б Сказкин, С.Д. (ред.), История Византии, Том 2, Москва 1967: глава 7 (изтеглено от Historic.Ru на 12.12.2007)
  12. Мутафчиев, П., Лекции по история на Византия, том II, Изд. "Анубис", София 1995, с. 268
  13. Мутафчиев, Лекции по история на Византия, II, 268
  14. Яхъя Антиохийский, Летописъ (Розен В. Р. Император Василий Болгаробойца: Извлечения из летописи Яхъи Антиохийского, СПб 1883, стр. 2)
  15. Holmes, Catherine, Basil II (A.D. 976-1025), Civil war 1: The Sclerus Revolt (изтеглено на 12.12.2007)
  16. Мутафчиев, Лекции по история на Византия, II, 269-270
  17. Лев Диакон, 10.7
  18. Лев Диакон. Комментарий, 10.39