Абатство Дюлюгем

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Абатство Дюлюгем
Abbaye de Dieleghem
Abb. Dieleghem (palais) 2.jpg
Belgium relief location map.jpg
50.8865° с. ш. 4.3178° и. д.
Вид историческо абатство
Местоположение Flag of Belgium.svg община Йете, Белгия
Изграждане 1095 г.
Абатство Дюлюгем в Общомедия

Абатство Дюлюгем (на френски: Abbaye de Dieleghem) е историческо августинско, а впоследствие норбертинско абатство, в североизточната част на Йете, една от 19-те общини на Столичен регион Брюксел, Централна Белгия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Абатството е основано през 1095 г. от монаси - августинци. Това се удостоверява от харта на епископа на Камбре, съгласно която Онулф, сеньор на Wolvertem, дарява на монасите необходимата земя, мелница и пивоварна. Около 1140 г. абатството става част от Норбертинския орден.

През 1210 г., Хенри, сеньор на Zottegem дарява на монасите имот, известен като Дюлюгем (Dieleghem) на абатството, което приема и това име.

Абатството се разраства и получава автономия през 1217 г. То е важен фактор за икономическия, социалния и културния живот на областта. Сезонните работници са заети в обработването на големи недвижими имоти в селското и горското стопанство и домакински задължения. Влажните зони около абатството са почистени и превърнати в рибарници, земята се изчиства и култивира.

На няколко пъти, абатството става жертва на конфликти между господарите на херцогство Брабант. През 1489 г. манасирът е опожарен, през 1578 г. е обсаден и ограбен, през 1695 г. отново е ограбено. През ХVІІІ век настъпва период на оносително спокойствие.Абатите на Дюлюгем предприемат мащабно строителство и подобрения на съществуващите сгради в неокласически стил, по проект на архитекта на кралските дворци и обществени сгради, Лоран Беноа Деюс (1731-1812), което продължава от 1775 до 1791 г.

По време на Френската революция, през 1796 г., абатството е опустошено, монасите са прогонени, част от сградите - църквата монашеските жилища и други са разграбени и разрушени, а останалото имущество - 760 хектара земя, 14 ферми, 5 мелници е продадено през 1797 г.

Абатския дворец проектиран от архитекта Лоран Беноа Деюс единствената оцеляла до наши дни сграда от манастирския комплекс. През ХІХ-ти век, сградата често сменя своите собственици. Между 1840 и 1847 г. е собственост на нотариуса Морен. Неговите наследници продават двореца през 1898 г. на доктор Капар, който живее в него със семейството си десет години. През 1913-1915 г. в сградата пребивават под наем португалски монаси - йезуити. През 1919-1924 г. сградата е превърната в дом за умствено изостанали деца. Между 1929 г. и 1954 г. е временен енорийски дом. През 1950 г. рушащата се и запусната сграда е закупена от Община Йете и през 1953 г. е обявена за защитен исторически паметник. Сградата е обновена и реставрирана през 1972 г. и понастоящем в нея се помещава общинския музей на Йете.

Абатска бира Абеи дьо Дюлюгем[редактиране | редактиране на кода]

Едноименната абатска бира се произвежда от пивоварната "Brasserie Lefebvre" в две разновидности : Abbaye De Dieleghem Blonde с алкохолно съдържание 6.5 % об. и Abbaye De Dieleghem Brune с алкохолно съдържание 6.5 % об.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Th. Demey, Bruxelles en vert, Bruxelles, Badeaux, 2003, 550 с.
  • G. Paulus, Jette, Coll. Guides des communes de la Région bruxelloise, Bruxelles, C.F.C.-Éditions, 2000, 83 с.
  • G. Paulus, L’abbaye de Dieleghem, Coll. Bruxelles, ville d’art et d’histoire, Bruxelles, Ministère de la Région de Bruxelles-Capitale, Direction des monuments et sites, 2005, 48 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[[