Електрически прекъсвач

Електрическия прекъсвач (автоматичен тип) е автоматично управляван ключ, който се използва в бита и съвременното електрическо оборудване, за предпазване на електрическа верига от пренапрежение, ток с високи стойности или късо съединение.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първия електрически прекъсвач, е проектиран от американския учен Томас Едисън. Стандартизиран е от организациите на IEEE и AIEE.^[1] В по-малко отговорните инсталации все още се използва обикновен стопяем предпазител. Днешните прекъсвачи имат много по-големи възможности за управление, защита и контрол.

Стандарти за електрически прекъсвач[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват няколко стандарта, които класифицират електрическите прекъсвачи, Първият от тях е представен през 1900-ната година.

Днешните прекъсвачи за общо предназначение се монтират на така наречената в България;еврошина; към която могат да се прикачат всички останали компоненти на инсталацията. Най-често се употребяват с крива на изключване C и D при консуматори с голям пусков ток. За защита на постояннотокови вериги се използват специализирани прекъсвачи с означен поляритет.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Електрическият прекъсвач, най-често е съставен от задвижващ лост (1), механизъм за автоматичната му работа (2), неподвижен контакт и подвижен контакт (3), биметална пластина (5), дъгогасителна камера (8), токова защита (7) и клеми (4) и други спомагателни елементи спрямо конструкцията на устройството.